БАЙ ГАНЬО - СОЦИАЛЕН И НАЦИОНАЛЕН ОБРАЗ

Бай Ганьо създаде славата на своя автор. За тази необикновена популярност, която бай Ганьо създаде на автора си, ни разказва Кирил Христов в един от своите спомени за Алеко:

Надвечер разказва Кирил Христов се върнахме пеши в Княжево. Качихме се на ужасния раздрънкан омнибус, чиито дръгливи коне обслужваха няколко пъти на ден връзката със столицата. Въпреки окадената петролна лампа някои пътници познаха Алеко, замушкаха се, заповтаряха:

Бай Ганьо,! Бай Ганьо!

Детското веселие на Алека изчезна. На устата му се появи горчива усмивка:

Чуваш ли ги? Аз съм бил бай Ганьо!" Книгата на Алеко стана общоизвестна. Тя накара цял един народ непринудено да се смее. Тя пробуди сякаш с нова сила способността у народа да осмива жизнените несъответствия, социалните и нравствени пороци в живота. Бай Ганьо чрез многобройните си превъплъщения в живота излезе от страниците на Алековата творба. Той тръгна сред хората, самоосмивайки се и самоизобличавайки се чрез своите подвизи. И в тези си подвизи той непрекъснато беше следван от горчивия смях на Алеко.

Едва ли Алеко, когато е изповядвал, че най-хубавият момент в живота му е бил хрумването на идеята за Бай Ганьо", е съзнавал истинското значение на своето произведение. Книгата на Алеко не получи заслужената си оценка даже когато тя вече бе добила трайното си национално значение. И това е обяснимо. Оспорването на националната легитимност на Алековата творба показваше, че потомците на бай Ганьо нямаха никакво желание да потвърдят един изобличителен документ, произнасящ присъда над епохата, на която техният прославен баща бе сложил своя позорен печат. При това потомците на бай Ганьо бяха захвърлили вече антерията и калпака на своя родител и си спомняха с истинска неохота за вмирисаните му на гюлово масло шаячни дрехи.

Къде се крие трайното национално значение на Алековата творба? Единствено и само в образа на бай Ганьо, в който като в ярък фокус са събрани чертите на цяла една епоха от нашето обществено и национално развитие.

Едно десетилетие едва е изминало от създаването на младото българско княжество, а животът на народа се е изменил до неузнаваемост. Турските чифликчии и бегове са изчезнали. Изчезва и старата селска задруга. На селянина обаче не става по-добре. Той се е сдобил със своя земя, но плодът на неговия труд е продаден на зелено" и безбожникът лихварин го е хванал здраво за гушата. Не става по-лек и трудът на пословичния със своята работливост български занаятчия. Утрешният ден е изпълнен и за него с тревоги и несигурност. Прочутите в миналото по цялата Отоманска империя. български шаяци и гайтани, разнообразните табашки и ковашки произведения не могат да прехвърлят вече ограничените предели на новообразуваното княжество, а евтината европейска стока е завзела пазара. Новите икономически отношения на капитализма нахлуват неудържимо със своите неизбежни форми грабежа и политическата тирания. Те рушат строгото и привичното в труда на българина и утвърждават нови начала на живот. Търговецът спекулант и банкерът лихвар, предприемачът и борсовият играч, безогледният партизанин и бюрократът налагат с всеки изминат ден своето господство в градовете. Те бързат да разпрострат своето влияние и над управляващите кръгове в столицата.

София е седалище на княза и правителството. Външно тя не напомня с нищо столичен град. Пролет и есен по нейните тесни и непроходими от кал улици скърцат волски коли. Лете облаци прах се издигат към небето и затулят от погледа малките