Забравена парола?
Начало на реферати

Бай Ганьо - проблематичният европеец


българското, и европейското са разколебани: А, аз обичам супа. Чорбата е турско ядене. И ний сега повече супа ядем., (Бай Ганю у Иречек).

За Бай Ганьо особена значимост имат физическите измерения на неговото съществуване. Храненето за него не е сама биологична необходимост, но и своеобразен борчески ритуал, маркиран от елементите на родното (България мила майка не може без лютичко, .. на българията дай хляб; ние много хляб ядем( Бай Ганю у Иречек). То е и акт на агресивно завладяване на чуждото пространство яденето буквално се изземва от обитателите на това пространство. Крушите, измъкнати от учените във влака, стомната, отнета от бебето, обядът у Иречек, храненето у хазяйката на Бодков, представляват първична провокация към чуждостта. Бай Ганьо извършва акта на хранене в една силно норматизирана зона, чиито регламентации той не само не знае, но и не желае да усвои. В този смисъл храненето е поредната провокация към чуждия свят.

Тъй като приобщаването на Бай Ганьо към европейския свят се оказва наистина проблематично, в първата част на книгата до героя винаги има българин, сънародник, който да обяснява просташкото му поведение, извинява нетактичността му и в някаква степен го оневинява. Задачата на този спътник е да реабилитира погрешната представа за българина, да измие лицето на българското. Овладял чуждата култура, моралните норми и етикета на поведение в цивилизования свят, той се нагърбва с неблагодарната мисия да играя ролята на медиатор между Бай Ганьо и Европа. Образованият и интелигентен спътник се опитва да направи знаците на европейския свят зрими за своенравния си сънародник: Ти не ходи ли Бай Ганьо да видиш Виена? (Бай Ганю пътува). Алековият герой обаче така и не разпознава тези знаци, защото не желае да ги разпознае: Какво ще и гледам на Вената, град като град, хора, къщи салтанати; Той любезно отклони предложението ми, защото бил чел доста навремето и счита за по-практично да си дремне (Бай Ганю пътува). Това постоянно, но напразно усърдие да се сближат езиците на двата свята, стремежът да се помогне на Бай Ганьо да се приобщи към европейския социокултурен модел е своеобразен израз не само на родова солидарност на разказвачите към героя, но и най-трайната и неизменна характеристика в отношението им към него. Чуждата обстановка, позната за тях, но непозната за Бай Ганьо, ги сближава и сякаш се превръща в дълг на деликатните и отзивчиви младежи да ориентират своя събрат в новия за него свят, а когато се наложи, да тушират ефекта от неговото неадекватно поведение пред смаяните европейци. В повечето случаи спътниците на Бай Ганьо трябва да се червят и срамуват заради него и вместо него: И представете си, господа погледвам потънал от срам към ложите (Бай Ганю в операта.).

Необременен от чуждата култура, необогатен от европейския опит, Бай Ганьо се завръща в България. В родината той започва да гради авторитет и респектира сподвижниците си именно чрез пребиваването си в чуждия свят. Завръщането на Алековия герой е съпроводено от товара на неговото мнимо превъзходство и от ореола на мнимото му познаване на Европа, които той натрапва на околните като истински. Използвайки отново познатия акт на преобличането, героят иска да покаже своята надпоставена позиция вече не сред чужденците, а сред своите. Като европеец Бай Ганъо си е същият, само че си е турил вратовръзка и има по-импозантна външност. Сам невеж и непохватен в Европа, сега нашият немец демонстрира своята надпоставеност: Живи да ви оплача аз вас произнесе състрадателно Бай Ганьо - Ех, Пратер, Пратер!... (Бай Ганьо се върна от Европа).

Ако в първата част на книгата Бай Ганьо е смешен, то във втората става страшен. Това проличава най-напред в поведението на разказвача хедонистичното все по-осезаемо отстъпва пред моралистичното. Разказвачът се дистанцира от героя, тъй като той става все по-драстичен и отблъскващ в своите прояви. Дистанцирането от ужасяващите престъпления на Бай Ганьо в родината се реализира чрез подмяната на имената на разказвачите. Ако в първата част те са български и умалителни (Стойчо, Колю, Стати, Цвятко, Илчо), то в повествованието за Бай Ганьо в България псевдонимите на разказвачите са: Марк Аврелий, Ариакаш, Амонасро Етиопский, Ожилката. В България Бай Ганьо Балкански е в стихията си. Той застава в центъра на политическите борби и се превръща в тяхна движеща сила. Така на практика Бай Ганьо вече не се нуждае от посредничеството на разказвачите и от тяхното застъпничество. Оставайки героя сам да разкрие своята същност чрез словесните и речеви жестове, повествователят цели да помогне на читателите да се докоснат до посланията на творбата.

Промяната в повествователния модел е в резултат на обстоятелството, че ако в чужбина Бай Ганьо не може да изрази така добре себе си, то в България той разгръща целия си потенциал на своите възможности. Като цяло образът на героя не се променя. Това се дължи на факта, че Алековият герой е поведенчески тип персонаж, т.е. той е само проявява различни страни от своята същност в зависимост

Бай Ганьо - проблематичният европеец facebook image
Публикувано от: Атанас Славов

Чат – румът – близките далечни 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.