Бай Ганьо образ емблема на националните лутания и противоречия

Алековото произведение Бай Ганьо ,издадено през 90-те години на 19-ти век засяга един фундаментален проблем. В търсене на духовни ценности Щастливеца открива героите на своето време, а те са по думите на Пенчо Славейков чеда на новата епоха, от чиято мътна пяна те са се родили за омерзение на себе си и на нас.

Патриархалният бит по своеобразен начин затваря националното самосъзнание в рамките на балкански социокултурен модел за контакт с действителността. След Освобождението тази изолираност и дистанцираност на критериите за ценностен ориентир към света на другите е провокирана от модерната по бремето на Алеко идея за чуждото, т.е. за другото - различното. Започва пътуването към чуждия свят на Европа. Надскачането на битово затворената, домоседна рамка на националното съзнание се оказва труден процес. Твърде често той граничи с криза на личността, но носи и драстични промени в ценностната система на българското общество след Освобождението.

Многовековната, позната като унаследена традиция, повторяемост в начина на живот на българина е разколебана. Появява се голямо желание за промяна, за преместване в пространството. И героят на Алеко Константинов - Бай Ганьо - пътува към света на другите. Той му е непознат и чужд, но опазеното в годините на робско унижение човешко самочувствие, чрез съпротивление и неприемане влиянието на чуждото, кара героя да защити по примитивен начин затвореното балканско битие на българина. Свое и чуждо се конфронтират. Противоречието между изостанал критерий за човешко обществено поведение и опазената, макар и регионално затворена, ценностна система за българска добродетел изгражда вътрешния конфликт в съзнанието на Алековия герой. Това е художественият двигател, намерен от автора, за изява на вътрешната противоречивост и двойствена природа на героя. Човешкото му съпротивление и неприемане на чуждото носи едновременно консервативното отрицание на ориенталско-балканската патриархалност на родовото затворено общуване и високата нравственост на традицията за човешко и национално самочувствие. В често повтарящия се възглас на Бай Ганьо: Булгар! Булгар!, в различни повествователни епизоди, като пътуването през Сърбия за изложението в Прага или героичното му колоритно поведение в банята, (примерите са много) ясно откроява линията на вътрешно раздвоение. То е неосъзнато от героя, но и в този латентен вид го конфронтира с новата европейска среда. А от друга страна го отчуждава от национално българското. По невероятен начин патриотарството на Бай Ганьо и културата му която драстично се противопоставя на европейската е показана в Бай Ганьо в банята. На читателя е и смешно, но и много повече тъжно като размишлява върху държанието на героя, което напълно отговаря и на неговото мислене. Героят е описан с шокиращи подробности: той от толкова време не се е мил, че чорапите са се отбелязали на краката му; страхува се някой да не открадне мускалите му, което говори за нравите там, откъдето идва ; надсмива се на германците, че един пирон не са заковали на стената. Същевременно героят демонстрира завидно