БАЙ ГАНЬО НА СТО ГОДИНИ

Книгата за бай Ганьо е от онези в съкровищницата на българската класика, които винаги са се радвали на многобройни читатели. Едно от обстоятелствата, които я правят вечна, е, че тя не признава възрастови граници, отнася се с безразличие към историческите събития, които сякаш идват и си отиват, за да потвърдят неизменната й съвременност, а също така с еднаква сила звучи и сред социалните среди въпреки тяхната разнородност в промените, които ги съпътстват от следосвобожденските десетилетия до днес. Професорът и ученикът, търговецът и техникът, българинът от 30-те години и българинът от 70-те еднакво са се разсмивали на любими места в нея, но са и клатели смутено глави. Като че ли поколенията са се съизмервали и се съизмерват в обширните пространства на духовния и материалния национален живот, които тази книга покрива; като че ли нас, българите, ни сближават и обединяват преди всичко предизвикателствата на нейния мрачен дух, дори когато намираме, че сме чужди на главния й герой бай Ганьо.

Баща на българските фашисти" (Г. Бакалов) и връстник на българските социалисти (БСДП 1891), бай Ганьо преодоля крайностите на идеологическите анатеми и твърдите предписания на политиците за начин на социален живот, успя да се пригоди към всички исторически вписали се в този български век тенденции, за да оцелее и... все така жизнен, все така съвременен - ту европеец, ту азиатец, но винаги българин - да посрещне своята стогодишнина, поглеждайки към третото хилядолетие.

В европейската" част на книгата съществуват три типа отношения. Освен бай Ганьо-Европа" функционират отношения между героя и европеизираните българи най-съществените) и между последните и Европа. За отношенията бай Ганьо-Европа" е натрупано значително количество литература, затова ще се спрем на ония между него и европеизираните му сънародници. Именно те определят една от основните характеристики на целия образ