Бай Ганьо между ориенталското и европейското

Редом до световни литературни образи, носители на типична национална характеристика, каквито са Санчо Панса на Сервантес за испанците, Швейк на Хашек за чехите, се нарежда и Алековият Бай Ганьо най- живият и най- популярен образ в нашата литература. Художественото произведение на Алеко съвсем точно и правдиво отразява процесите, протичащи в страната след Освобождението, а именно- стремежът за приобщаване на българина към европейската цивилизация, необходимостта от съпоставяне с другите народи и опитът да се преодолее икономическата и културна изостаналост. В тази сложна и динамична обстановка се ражда и битува образът на Бай Ганьо. И точно тя слага категоричен отпечатък върху неговата същност, като му придава една характерна преходност. В този образ си дават среща ориенталско- балканската патриархалност и новият културен модел.

Бай Ганьо е от ония новоосвободени българи, които по силата на историческите процеси, обръщат взор към новата европейска цивилизация. В негово лице се оглеждат недодяланото, примитивното, провинциалното, модерното и изтънченото. Тази двойственост изгражда всички пластове в образа, като се започне с неговата външност. Тя е авангардна и съвременна. Под модните атрибути от края на миналия век - редингот и жилетка, се прокрадват елементи на традиционното българско облекло - червен пояс и бяла риза. Бай Ганьо знае, че елегантният европеец носи бастон и се е снабдил с този предмет. Но никъде въпросният бастон не е използван по предназначение, като аксесоар на джентълменския тоалет. В своето невежество той носи върху него дисагите със скъпоценните си мускалчета. Алеко намята своя герой с белгийска мантия и това не е случайно. Отдолу Бай Ганьо остава в старите си одежди, което говори за едно повърхностно възприемане на Европата. Той усвоява само формалното, но в социален и душевен план у него всичко остава непроменено. Още името, което Алеко дава на своя герой - Ганьо Балкански,- говори за здравата му връзка с родната земя. Самият той - черноок, чернокос и даже чернокож господин със засукани мустаки, е една типична ориенталска фигура. И въпреки че Алеко щрихира своя герой като млад човек, 28 годишен, прозвището с което се представя- бай,- разколебава у нас усещането за възраст, защото така са се обръщали към хора на неопределена възраст.

Но както външният вид на бай Ганьо с комичната си разностиловост, така и поведението му представлява една цветуща смесица от ориенталското и европейското. Въпреки претенциите на Алековия герой: аз що свят съм изръшкал, контактите му с европейските културни цивилизации, с модерния начин на живот, не успяват да предизвикат у него никакво духовно превъплъщение. Примитивните балкански нрави са здраво вкоренени в неговия светоглед. Те предопределят и липсата на каквото и да е притеснение, свян, усет за такт и мярка в общуването му с хората. Начинът му на хранене е особено показателен за тази първичност. В желанието да се изяви като европеец, той, без да се смущава, храчи, плюе, сърба, оригва се. Показателен момент за неговото държане, предизвикващ много смях, е случката в банята, където бай Ганьо самодоволно вика, тупайки се по косматите гърди, Булгар! Булгар!, в опита си да дистанцира националните стойности от европейския