Nо7 Бай Ганьо като многослоен художествен образ

Интересно е, че най-популярният персонаж в българската литература се оказва и най-проблематичният в литературата ни герой. Вече сто години след написването на книгата продължават дискусиите около естетическата специфика на неговия образ. Полемиката на различните критически рецензии е групирана около три основни проблематични ядра: проблема за природата на Байганьовата типичност (нацоинален, социален или общочовешки тип е Бай Ганьо); проблема за художествеността на образа (художествен или нехудожествен персонаж е Бай ганьо) и проблема за творческия статут на неговия създател (самостоятелен автор или само редактор на народни анекдоти за комичните пътешествия на нашенеца в чуждия свят е Алеко). Причината за тази полемика се корени в естетическата специфика на Байганьовия образ и в уникалното жанрово своеобразие на книгата. Бай Ганьо е многослоен художествен образ, осъвмествяващ множество и социално безобидни, и обществено опасни пороци. Той е естетическа симбиоза и на исторически напреходни национални недостатъци, и на конкретно исторически черти, и на вечно повторяеми в човешката природа пороци. Всеки опит да се слага акцент върху определено типично равнище на образа за сметка на друго, води до едностранчиво тълкуване. Настоящата тема ще се опита, разкривайки основни типически лица на многослойния художествен образ, да потърси тяхната взаимовръзка и да изясни защо този герой продължава да бъде вечен спътник в битието на българина.

Книгата е организирана около две композиционно обусловени тематични ядра - първата част - пребиваването на българина в чуждия свят, а втората - пребиваването на героя в българска среда. Тези две части очертават и двата духовни портрета на героя, колкото тъждествени, толкова и нетъждествени. Различията в тях откриваме в различни аспекти. Докато първата част акцентира върху безобидно битови пороци, плод на културна изостаналост, то втората част разкрива кинетизацията на потенциалните социално опасни недостатъци (безобидният простак от първата част се превръща в хищник във втората част); докато в първата част ........ път за пораждане на комичното се базира върху ситуационния сблъсък на два типа битово поведение (нашенското и европейското), то във втората част комичният модел е трансформиран, той се базира върху принципа на несъответствието между социалното поведение на героя и неговата истинска морална същност; докато в първатта част водещ комичен аспект е хуморът, то във втората част е сатирата. Вследствие на това, докато Бай Ганьо пътува из Европа, емоционалната реакция е смехът, то във втората част е саркастичната погнуса; докато в първата част повествувател и герой се намират в морална дезинтеграция, но и в известно сътрудничество (съпровождащият българин се среми да оневини Байганьовите простотии, защото вярва в превъзпитаемостта на героя), във втората част моралната дистанция вече е тотална. Става ясно, от посочените различия на двата композиционни модела, че образът на Бай Ганьо не е константен, а трансформируем, че той претърпява драматични, комически превъплъщения, които са явен знак за многослойната му художествена природа.

Тематичн център на първата част е пътуването на българина в чуждия свят. По принцип всяка новосъздадена литература в своята първа фаза на развитие не се среми да опише преди всичко националните форми на живот-бит, народопсихология, историческа съдба. В този смисъл цантралната задача на възрожденската литература е изграждането на образни модели за национална идентификация. Една от формите за разкриване на идентичното е съизмерването на нашето с чуждото.

Темата ние и другите има различни проблематизации във възрожденската ни литература. Тази тема се разгръща още в първата творба на българското Възраждане История Славянобългарска. Чрез принципа на ценностното противопоставяне, Паисий съизмерва .....ален план нашето с чуждото - националните стойности се идеализират и абсолютизират за сметка на чуждите. Тази линия продължава в нова модификация Вазов. Той не търси различното, а тъждественото между националните и световните стойности (съизмерване - изравняване; съизмерване - надхвърляне).

Но възрожденската литература утвърждава и друг тип проблематизация: при съпоставката нашето се явява по-нисше от чуждото. Има една възрожденска комедия, която чрез своето унасловяване формулира най-точно несъответствието между националното и европейското. Криво разбраната цивилизация е формулировка на един национален синдром, знак за криворазбрания европеизъм на българина, за формалната му интеграция с европейското, за симулативния му европеизъм.