Бай Ганьо

В едно свое изказване проф. Иван Шишманов изрича: Вземете опакото на бай Ганя и ще имате Алека. Тези думи на видния литературен критик дават основание през столетното си съществуване автор и герой винаги да бъдат съпоставяни и да се подчертава контраста между тях. Колкото Алеко е безкористен идеалист, толкова бай Ганьо е прагматичен материалист, който търси във всичко келепира. Алеко е високо принципен, последователен, а героят му безпринципен сметкаджия. Алеко е духовно изтънчен интелигент, а бай Ганьо грубо парвеню. Алеко е всеотдаен общественик, а бай Ганьо тарикатстващ политикант. Творецът е човек на духа, а героят на личния интерес. Докато единият е краен идеалист, другият е вулгарен прагматик. Бай Ганьо няма политически и морални принципи, а Алеко е високопринципен (и там се поставя смислостроителната двойка безродов-родов). Много са контрастите между двамата и се открива при съпоставка на всяко едно качество. Дори разбиранията им за патриотизъм са коренно различни. Различно е и отношението им към света и хората. За Алеко патриотичното чувство е свързано с обществения идеал, а девизата му е свобода, честност, любов. За бай Ганьо патриотизмът е бошлаф, голяма дума, без реално покритие, ако няма никаква изгода от нея. Творбата улавя две полярни точки на националната душевност. Бай Ганьо е въплъщение на дивото, първичното, облагороденото, варварското, езическото лице на националния характер, а другото душевното, идеалистичното, съзвучното с европейските хуманистични търсения е разказвача. Алеко разкрива двата типа европеизация на българина. Алеко разкрива двата типа европеизация на българина мнимата, фалшивата и другата истинската, функционалната, некриворазбраната. За бай Ганьо Европа е само географско пространство, той отива в чуждия свят не за да го види, а и за да го видят, и в този смисъл в творбата традиционният модел на пътеписа е преобърнат: книгата е разказ за откриване на непознатото (това е темата на До Чикаго и назад), а разказ за преоткриване на познатото, чрез изследване в чужда среда. За разлика от бай Ганьо за съпровождащият го сънародник. Европа е социокултурно пространство образец на цивилизацията, която трябва да бъде достигната и усвоена. Всъщност двойнствеността на българина откриват още първите изследователи на книгата.

Сборникът Бай Ганьо, с подзаглавие Невероятни разкази за един съвременен българин е разделен на две композиционни части: Бай Ганьо тръгна по Европа и Бай Ганьо се върна от Европа. За жанровата същност няма еднозначен отговор. Творбата е близка до романа, защото има единен герой, характерна е типичната действителност. Отделните части носят характеристиката на фейлетона като събития, време и личности. Близка е и до очерка, защото характеризира един герой. Използва вторична фолклоризация връща битието си на герой и до ден днешен. Алеко използва интересен похват, за да въведе героя си като център на събитието, като обект на тематика и идейно единство между отделните очерци. Присъстват образите на разказвачите, чрез които авторът изразява мнението си. Възниква конфликт между двете идеи за разказвача и за невероятните разкази. В първата част на книгата взаимоотношението герой повествовател е по-сложно в сравнение с втората. В един план съпровождащият българин се намира в дезинтеграция с бай Ганьо той е негов морален антипод (изпитва срам от просташките му изстъпления). В друг план между него и бай Ганьо има частична интеграция, известно сътрудничество очевидецът разказвач, положителният носител на българското, носи чувство за родова