АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ

Изобличителната сила на Бай Ганьо"

Творчеството на Алеко Константинов е забележително явление в българската литература. Силата му идва не сама от безпощадната критика на политическите, социалните и нравствените недъзи, но и от светлата, изпълнена с обаяние и оптимизъм, личност на автора.

Забележителните творби на Алеко - фейлетони,пътеписи, разкази, надхвърлят рамките на конкретния повод, събития или явления, предизвикали създаването им, за да останат трайно в народното съзнание. Щастливецът създава цяла галерия от образи ярки и неповторими, събрали най-типичното за епохата. Каквито и заслуги да има той в нашата литература като майстор на политическия фейлетон и пътеписа, в съзнанието ни си остава най-вече автор на хумористичния сборник от разкази за Бай Ганьо, сборник, донесъл изключителна популярност и безсмъртие на героя и неговия създател.

Малко са литературните образи не само в нашата, но и в световната литература, предизвикали толкова интересни оценки. Спорът около личността на Бай Ганьо е не по-малко горещ от споровете за Дон Кихот и Хамлет. Безсмъртният Алеков герой, извлечен като същност на една преломна епоха, уловен в процеса на своето зараждане, дълго време поражда противоречиви мнения н оценки, свързани с новата социална и национална принадлежност, със самата му същност.

Бай Ганьо е рожба на конкретните исторически условия. Тсй не би могъл да се яви 10 години по-рано. Събира в себе си всички черти на своите съвременници от 90^-те години - социален тип в национал-на форма. Националната окраска увеличава силата на образа, превръща го в най-ярко обвинение срещу обществената действителност. Безсмъртието на образа се дължи не на богата душевност, която Бай Ганьо не притежава, а на неговата ярка правдивост и на майсторството на Алеко. Героят е творчески резултат от авторовите наблюдения над действителността.

Политическата поквара не отминава и Бай. Ганьо. В него се разгаря страстен стремеж към власт, готовност да се добере до нея на всяка цена. Той разбира, че властта носи облаги... келепир има в това..." - вярно надушва героят, без да скрива желанието си да използва това единствено за постигане на дребни, егоистични цели. Героят няма политически убеждения, няма човешка съвест, има само интереси, които трябва да защитава.

Изборите са лишени от демократизъм. Провеждани в обстановката на насилие и побой, те се