Народ! Народът е стадо, като му завъртиш сопата...

Не, това не е случайно изловен от някоя находчива журналистка разговор между министри при случайно забравени включени микрофони в паузата за по цигара по време на важни преговори. Не е и реплика на някой подпийнал и непредпазлив политик на парти след конгреса или политическия съвет на партията му. Това са думи на безсмъртния Ганьо Балкански, които не само, че не губи от силата и влиянието си след изобличението и присъдата, която произнася над него Алеко, но сякаш се умножава по хиляди и нито за миг не си е и помислял да напусне парламента ни, кое да е правителство, кметство или вестникарска редакция, още по - малко да се засрами. Затова можем и днес с пълно право да кажем, че духът му лети и обгръща целия обществен строй и дава своя отпечатък и на политика, и на партии, и на печат, както казва за него авторът. И ако по времето на гениалния си създател Бай Ганьо е бил търговец на розово масло, депутат или журналист, то днес той е завладял всяка сфера на обществения живот в страната ни, може да е каквото си пожелае, да си купи каквото пожелае - било висок пост или влияние. Той живее заедно с Гочоолу, Дочоолу и Данко Харсъзина по своите собствени правила, които са неофициални, но неотменни за Република България днес, както е било и вчера. Г-н Балкански и неговите последователи и ортаци имат своя собствена Конституция, действаща със силата на реалната и паралелно с нея, която предвижда всеки казус и законово положение, които родната действителност може да предостави. Главнокомандващ във война на интереси е келепирът, всеки гражданин има правото гласът му да бъде купен, задължението да дири и