Красимир Христов

Клас: 11/4

Дата: 11 Май, 2008 г.

Бай Ганю драмата на българската интелигенция

(Интерпретативно съчинение)

Алеко Константинов създава един герой, сътворен с много обич и вдъхновение, който, макар пълен негов антипод, му донася огромна слава. Не е трудно да се открият източниците за написването на тази незабравима творба, защото Бай Ганю е по-скоро творение на действителността, отколкото творение на гениалната мисъл на писателя. Алековата заслуга е във взиране му в епохата, в нетърпимостта на чувствителната му и честна гражданска съвест към старото - грубото и прагматичното. Но за да изопачи най-добре недотам добрите и често отблъскващи черти на мнозина от своите сънародници, Щастливеца показва новия си герой в една нова епоха, събляклата агарянския ямурлук на България.

За огромната популярност на Алеко след отпечатването на книгата през 1895 г. говори един любопитен момент от живота му: качвайки се със спътника си Кирил Христов на омнибуса, въпреки оскъдното осветление на петролната лампа няколко от пътници познаха Алеко и възкликнаха, сочейки го:Бай Ганьо! Бай Ганьо! Дълбоко огорчен и засегнат е автора от тази реакция, но това е разбираемо, защото между него и главния герой на най-известната му книга, с когото го припознават, няма нищо общо. Както казва Иван Шишманов, вземете опакото на бай Ганя и ще имате Алеко.

Моралният кодекс на Алеко Константинов не може по никакъв начин да се сравни с използваческата същност на Бай Ганьо, който винаги и във всичко търси материалната изгода и облага. Героят сам казва пред Иречек:Па и мене ми се иска я депутат, я кмет да ме изберат. Келепир има в тия работи

Високата образованост, заинтересоваността от европейска култура и богатата душевност на Алеко Константинов са в пълна противоположност с пословичната простащина на Бай Ганьо, която се изразява не само в неговия груб цинизъм, в липсата на културни интереси, в постоянното търсене на материални изгоди, но и в същото време в неумението му да се държи в културна среда. Всичко това дава основание на автора да не може да се примири с припознаването му с Бай Ганьо.

Бай Ганьо и неговият създател могат да се съпоставят и на друга основа патриотизма. Големият родолюбец и демократ, който се прекланя пред България и нейния народ, е в пълен контраст с героя, за когото патриотичното чувство е бошлаф работа и може да послужи единствено за задоволяване на първичните му нужди да се нахрани и да намери къде да преспи. Бай Ганьо не знае значението на думата патриот, за него това е дума, с която може да изпроси храна от своите сънародници патриоти. Дълбоко е различието между Алеко Константинов и Бай Ганьо, за когото народът е стадо, на което е достатъчно само да му завъртиш сопата, за да тръгне в желаната посока. Алеко се прекланя пред народа и го смята за мъченик и страдалец, пред който всеки трябва да сваля шапката си.

Независимо от това, че авторът и неговият герой са напълно противоположни, те живеят в съзнанието на читателя като едно цяло. Това се дължи, на непримиримостта на Алеко Константинов да вижда пороците и да ги изобличава, но също така и на Бай Ганьо, защото е събрал в себе си всичко, към което критичното перо на писателя не може да остане безразлично. Иначе казано, автор и герой, като творец и обект на изображение, се намират в дълбока връзка. За това говори краят на втората