Б А З И Д А Н Н И

Въведение и терминология

развитието на информационните технологии може да се разглежда в четири основни взаимодействуващи и стимулиращи се направления:

1. Инженерно-техническо (hardware) - създаващо все по-бързодействуваща, компактна и надеждна елементна база за информационна техника с нарастващ обем на операционната и външна памети и развитие на разнообразни високоефективни периферни устройства.

2. Програмно (software) - съобразено както с новите изисквания за системно осигуряване с гъвкави операционни системи, така и с развитието на мощни универсални и проблемноориентирани езици за програмиране при предлагане на разнообразни, многоаспектни и профилирани приложни програмни продукти, покриващи почти изцяло широките потребителски изисквания.

3. Комуникационно - осъществяващо все по-голям и интензивен информационен обмен в локални или свързани компютърни мрежи на различни нива ( междуконтинентално, национално, областно, учрежденско), като използува възможностите на сателитна, радиорелейна и жична връзка за препращане, обработка и съхраняване на разнообразна по характер и огромна по количество информация.

4. Информационно - свързано с организирането, архивирането и използуването на информацията като средство за многоцелево управление на сложни обекти, системи и процеси, описвани с голям брой многомерни параметри и характеристики, означавани като информационни масиви.

Информационните масиви съдържат информационни единици (елементи), обединени както по формата на представянето си, така и от съдържанието си. В този смисъл говорим за физическа (по начина на представяне) и логическа (смислова) неделимост на информационния масив. Структурата на информационните масиви се определя от елементарните данни, агрегатите от данни, представлящи съвкупност от елементарни данни, разглеждани като единно цяло и записи, които са съвкупност от данни и агрегати, записвани и извеждани като самостоятелно цяло. Според организацията на информационните масиви различаваме: масиви с линейна структура, масиви с йерархична структура и масиви с подредена структура.

Линейна структура е подреждане, което всеки елемент се определя от еднозначни индекси, чийто брой определя размерността на масива. Най-простите, едномерните масиви могат да бъдат организирани още като редици, стекове и списъци.Редиците се използуват за временно съхранение на информационни елементи от масиви, като елементи могат да бъдат добавяни и изваждани само от двата края на редицата, която е с променлива дължина. Местоположението на редицата в паметта се определя от главата (началото) и опашката (краят) й.

При стековете елементите се внасят и изнасят от една страна като е фиксирано само начало на стека, а краят му е случаен в рамките на отделената за стека памет, означавана като дълбочина на стека.

Списъчните масиви позволяват включване или изключване на елементи на произволно място в масива, което изисква усложняване на структурата на масива и съхраняване на връзките между елементите на масива. При списъчната организация не е необходимо да се задела непрекъснато поле от паметта, което е задължителното за редиците и стековете.