Съпоставка на образите на словото в Азбучна молитва и Проглас към евангелието (ЛИС)

Литаратурната дейсност на старобългарските писатели се отличава с жанрово многообразие и с творчески подход към традиционните книжни образи. Създават се творби, вдъхновени от новата писменост на славянските народи и от новоприетата християнска вяра, Възхвалата на делото на първоучителите Кирил и Методий и на буквеното слово е основно чувство в произведенията на старобългарските книжовници.

Така в Азбучна молитва на Константин Преславски и в Проглас към евангелието на Константин Кирил Философ е разкрит образа на словото, силата и ролята му за духовно израстване на народите. Словото писано или устно , е светлина за очите на хората, защото чрез него всеки може да опознае Бога, да изкаже своите молитва, да се прероди духовно. Буквеното слово дава ново самочувствие на хората.

В Азбучна молитва подреденият акростих дава възможност да се запамети по лесно азбуката. Словото преобщава към христичнството и необходимостта от утвърждаването му. За средновековния човек всичко добро и ценно идва от Бога. Словото е Божи дар и с божествена сила може да бъде прославено. Непознаващия законите на Бога е сляп и заблуден, а животът му е безсилен. Затова и в Азбучна молитва и в Проглас към евангелието е внушена идеята да се прослави и внуши значимостта на словото, което да прослави и да утвърди Божието учение, да просветли сърцата и умовете.

Заради това слушайте, всички славяни,

защото от бога е даден тоя дар...

Единствено от Бога може да се получи това изобилно слово. То е създадено за хората, за да се спаси от невежеството и греха.

слушайте словото, защото от бога дойде

Призивът в началото и края на Азбучна молитва е отправен към най висшата небесна сила Света Троица е свързан с желанието на поета да направи достояние на народа премъдрите чудеса. Словото е ключът към познанието, за прехода от мрак към светлина. Така в Проглас към евангелието се възхвалява ценността и необходимостта от създадената славянска писменост. Свеълината е