...Аз замених провидението, за да наградя добрите ... Сега нека богът на отмъщението ми отстъпи мястото си, за да накажа злите!...

(Есе)

Алексадър Дюма се нарежда сред най-ярките представители на френския романтизъм. Благодарение на творби като "Тримата мускетари", "Граф Монте Кристо, "Кралица Марго" тази "природна стихия" завладява въображението на поколения читатели. Надарен с неизчерпаемо въображение, той сътворява незабравими герои с харизматично излъчване.

Граф Монте Кристо е един от най-интригуващите варианти за вечната тема за престъплението и наказанието, щастието и нещастието, прошката и мъдростта. В образа на Едмон Дантес, Дюма проследява катарзиса на страданието, чрез което човекът прозрява краткостта на човешкия живот. Развитието на романтичната личност върви по посока на упованието, че световният ред ще възтържествува. И ако е горещо желанието му за възмездие, то не е само да накаже враговете си заради причиненото зло, но и да възмезди самозабравилото се общество в стремежа му за власт и пари.

Човекът в Граф Монте Кристо е горда душа, страдаща от фалша, суетата и жестокостта на обществото. Като романтичен герой той е силна и самотна личност. Обстоятелствата го принуждават да моделира характера си така, че да осъществи намеренията си, от жертва да се превъре в оръдие на справедливостта. Тайнствеността у графа е двуизмерна, свързана едновременно и с миналото и с бъдещето. Зад гърба му е ужасното изпитание, през което е преминал, а пред него пътят на възмездието над враговете му, който той извървява без никакви вътрешни колебания. Монте Кристо въвежда в романа вселената на фантастичното, на мита, на фаталния и сатаничен човек, в която се вписва темата на възмездието. Свръхамбициозната задача изисква свръхчовешки усилия и се оказва непосилен товар за човека, който не е загубил хуманността се. Дантес въплъщава справедливостта чрез отмъщението. Мислейки, че Бог му е поверил силите си, граф Монте Кристо си играе с живота не само на своите врагове, но и на техните невинни близки. Монте Кристо успява да спечели доверието на всички, дори на сина на Мерседес и Фернан, Албер. В интерес на истината, Мерседес е единствената, която го разпознава. Всички други като че ли са го забравили, но не, той възкръсва с нови сили за отмъщение. Един по един враговете му биват наказани, а наказанията са достойни за прегрешенията. Мотивите в романа са интерпретирани както през романтическите възгледи за справедливостта на природнте закони, мъдростта и красотата, така и чрез просвещенските идеи за значимостта на волята, разума и знанието, които може да изградят нова личност и да възвърнат желанието за живот.

В душата на графа гори огън и страст. Разпънат между Бога и Дявола, той преодолява едноизмерността на романтичните герои. Харизматичното излъчване на Монте Кристо е толкова силно, че преди неговото потегляне младежът възниква: "Напуска ни не човек, а Бог, който отново ще се възкачи на небето,след като е бил на земята да твори добро."

Стигнал до върха на отмъщението си, по бавното криволичещо нанагорнище, което бе извървял, Дантес зърна зад отвъдната страна на планината бездната