Аз вярвам

Вярата e философия, ценност, чувство, добродетел, отдаденост. Вярата е наша неотменна спътница. Хората я създават, за да знаят за какво да живеят, понякога просто за да оцелеят. А всъщност вярата сътворява човека. Тя има много лица. Нали всички вярваме в различни неща. Всеки от нас изповядва своя индивидуална религия. Но това не е фанатичното верую, проповядващо абсолютно добро и абсолютно зло. Това е съвестта, която прошепва: сам определи кое е добро и кое зло. А аз вярвам, че най-мощната религия е вярата в самия човек.

Всеки индивид, стремящ се към бъдещето, малко или много вярва в себе си. По този начин той се самоизгражда като личност и се самоусъвършенства. Когато вярваш в себе си, непринудено караш и другите да повярват в теб. Вярата те облагородява. Тя ти дава сили да продължаваш напред. Вярата е стимул и сила. И ако поне веднаж я почувстваш, за теб няма да има непреодолими граници, мечтите ще се превърнат в реалност. Колко поети са вярвали и колко жертви са пренасяни в името на вярата. Христо Ботев - един революционер с поетическа душа, умира за светлата кауза - свобода. Вярата в единната обща сила на человеческий род, вярата в братския труд, свобода и равенство, вярата в светлия живототворящ дух на разума обезсмъртява образа на великия духовен водач.

Вапцаров трагично загива в името на своята вяра в дните честити :

че утре ще бъде

животът по-хубав,

животът по-мъдър.

Христо Смирненски горещо вярва в тържеството на новия ден.

Да бъде ден! Да бъде ден!

И Димчо Дебелянов, който се люшка между вярата и безверието, ни завещава своята светла вяра :

О, светла вяра в новия живот

как сгряваш и повдигаш ти сърцата!

Но вярата има различни измерения. С течение на времето, под натиска на обстоятелствата вярата многократно е променяла своята същност. Човек се развива, а заедно с това и целите му придобиват по-сложен и задълбочен характер. Първобитният човек е вярвал в оцеляването, в настоящия ден, в правдивостта на родовите закони. Средновековният човек - в единния Бог спасител, пред когото всички са равни. Ренесансовият човек - в своята