Елин Пелин

Аз, ти, той - Занаят

- Да се повика свидетеля Иван Стоянов Иванов - каза председателят на съда.

Разсилният полуотвори вратата и извика в шумния коридор:

- Иван Стоянов Иванов!

- Тук! - обади се енергичен мъжки глас и в заседателната зала се втурна бързо и

фамилиарно, като че е бил и пребил тук един среден ръст човек, полуселянин,

полугражданин по облекло.

Очите му хитро и бързо оглеждат съдии, подсъдими, адвокати, публика и спират

върху председателя, спокойно чакащи.

- Име, презиме, родом, години, женен и пр., и пр.? - задава автоматически

стереотипните въпроси председателят.

Иван Стоянов Иванов отговаря бързо и рязко като войник на всички въпроси,

несмущаван от нищо.

- Занятие? - попита председателят пак автоматически и бърза да премине към

следния въпрос.

- Партизанство - отговаря пак несмущаван от нищо свидетелят Иван Стоянов Иванов

и гледа спокойно.

Председателят прекъсна автоматическите си въпроси, както шофьорът спира

кормилото, когато чуе гърмеж от спукване на гумата, повдигна глава, усмихна се

снизходително и попита отново, като че не е чул отговора.

- Какво, какво? Занятие?

Публиката се размърда и зашушука. Секретарят вдигна молива и ръката му застана

неподвижна във въздуха. Апатичните членове на съда, чиито духове досега

обитаваха в астралните пространства, а по неподвижните им физиономии като че бе

написано - омръзнал ни е светът от тия човешки разправии - се стреснаха.

Изобщо отговорът на свидетеля подействува на всички в съда, както гърмежът на

спуканата гума действува на пътниците в автомобила.

А Иван Стоянов Иванов, без да забележи дори ефекта от това, което каза,

отговори още по-твърдо на второто запитване на съдията:

- Партизанство, господа съдии. По занятие партизанин.