Елин Пелин

Аз, ти, той - Заек

Нане Стоичко със съпругата си е спрял колата на сред улицата и продава дренки.

Янко Шутия, без яка, по чехли, с метнато на гьрба кожено палто, се е хванал за

ритлата и наднича в колата. Рано е, хората току-що са тръгнали на работа. Па и

студеничко е, та стрина Стоичковица се гуши в кожухчето си и току пъха ръце в

пазухата си.

- Как е по вас, нане Стоичко? - пита Шутия.

- Все харно - от сиромашия нищо повече няма.

- Лов имате ли, имате ли?

- Па има, намира се.

- Зайци?

- И зайци има... От оня ден се щураха татъка ловци, ама не знам удариха ли.

- Няма, нане Стоичко, няма. И аз се щурах, и други се щураха, ама няма.

- А бе оно има, ама сака да го намери човек.

- Знаеш ли ти, че съм обиколил цялата околност,. откак се е открил ловът. Заек

не съм видял. По всяка трънка съм заничал, всяка нива съм претарашувал - няма,

та няма!

- Оно има, ама сака да се намери. Я вчера изкарах един във валого.

- Къде, къде? - отвори широко очи Шутия.

- У валого, нали знаеш, горе над дупките.

- Хайде де, че аз там три пъти ходих. Не вярвам да има заек. Ти се шегуваш.

- Какъв интерес имам да се шегувам. Я заеко и за животно го не сметам.

- Море хубаво животно е то, сладко месо има, но ги няма, изтребиха се. За лек

вече не се намира. Аз съм ловец, а тая година заек не съм ял, па и не съм

виждал.

- Има, има - каза съчувствено нане Стоичко. - И децата бяха изкарвали оня ден у

дренако. Оно има, нали ти думам, ама сака да се намери.

Шутия взе да става неспокоен, разсеян, па току се откачи от ритлата и бързо си