Елин Пелин

Аз, ти, той - Витлеемското магаре

Слушай, Бобо!

Във Витлеем, в пещерата на овчарите, се роди детето, предопределено да спаси

човечеството. Небето се проясни, наедряха звездите. От тях се отдели

най-светлата, затрептя и се спусна над бедната колиба, гдето беше се появил

човекът-звезда.

Бащата Йосиф, който беше дошъл тука набързо, като не намери из дрехите си

друго, разкъса ризата, направи пелени, повиха новороденото и го поставиха в

яслите, гдето овчарите туряха слама на магарето.

Оттогава, Бобо, всички бащи жертвуват и последната си риза за доброто на

малките си деца и понякога са принудени да ходят съвсем без ризи само и само

децата им да бъдат облечени.

Овците лежеха в дъното на пещерата, а между тях лежеха овчарите, за да се

топлят. Като видяха необикновената светлина, която изпълни пещерата, те станаха

уплашени и отидоха да видят какво се е случило. Като съгледаха голямата звезда,

която простираше светлата си опашка като ветрило по цялото небе, те паднаха на

колене и почнаха да се молят.

Един от овчарите се досети и припна в близкия град Ерусалим да обади за чудото

и да иска помощ от полицията и бакшиш. В участъка стражарите го набиха хубаво,

загдето ги събуди посред нощ, изритаха го навън и му казаха да си върви.

Овчарят се върна в пещерата сърдит. Той влезе намръщен и беше готов да изпъди

чужденците, които бяха дошли да пренощуват, но като видя малкото дете, което

тихо спеше в яслите на магарето, сърцето му се смили, той посегна с ръката си,

помилва го и се отдалечи в дъното на пещерата, дето беше се сврял, треперещ от

страх, другарят му.

- Да, ти стоиш тука, а мене ме биха - каза дошлият.

- Мълчи, не говори, приятелю! Не знаеш ли, че нито едно велико събитие за

народите не може да мине, без да не пострада някой невинен?

- Че какво велико събитие е станало, та трябваше да страдам аз?

- Докато тебе те нямаше, дойдоха ангели с песни и възвестиха, че тая нощ тук, в

нашата пещера, се е родил многоочакваният юдейски цар.