Елин Пелин

Аз, ти, той - В интереса на просветата

Сцената представлява една схлупена къщица някъде в Ючбунар. Оттам нататък няма

София и не може да я има, защото наблизо е сръбската граница. Зад къщицата

неопределено пространство, пред къщицата уличка, наречена "Божа пътека". На

улицата локви, прах, боклуци, сред тях стои стражар, а наоколо му малки мръсни

деца се гонят.

В къщицата коридорче. От двете му страни стаички. В едната живее хазаина,

хазайката и хазайчетата, в другата живее баба Лала с дъщеря си Олга, селска

учителка.

Миналата година тя учителствуваше в едно далечно село, къде Черното море чак.

Цяла месечна заплата й не стигаше за път по железницата. Олга е пораснала в

София, учила е в София, баща и беше чиновник в София, погребан е в софийските

гробища и отдавна е забравен. Баба Лалка - майка й - със скромната си пенсийка

отгледа и изучи Олето и, слава богу, от две години тя стъпи на краката си,

намери си място за учителка и баба Лалка беше щастлива.

Едно й беше мъчно на старата, че Олето отиде много далече. Пари им недостигат,

та и тя да отиде при нея - двечките да си живеят. Пък и всичките им роднини

тук. Истина, нямат никаква полза от тях, не ги виждат даже, но все друго е,

когато човек знае, че близко наоколо има свои.

Сега едничката мечта на старата е да може Олето да се премести близко до София.

Тук край тяхната квартира идваха селяни от далечни и близки села и често

изпрягаха колите си наполянката. Баба Лалка постоянно ги обикаляше, посрещаше,

запктваше, дано някак се запознае и намери хора да й помогнат, та да настани

Олето според желанието си.

И ето най-после божията милост не я остави. Сама старата не може да разбере как

всичко това стана, но тя се запозна с кмета на село Забутан дол. Пък той излезе

един добър, един отворен и весел човек, да ти е драго да приказваш с него. Баба

Лалка и в къщи го кани, кафенце го черпи, и в село на гости му ходи, да поузнае

как е, що е. Селото хубаво, училището хубаво, хората добри.