Елин Пелин

Аз, ти, той - Сполучлив лов

На ханчето край шосето един по един пристигнаха тримата другари ловци, уморени,

съсипани. И за голяма жалост, никой нищо не носеше. Кучетата, омърлушени и

разочаровани, вървяха след господарите си посрамени, с подбити крака и някакви

нерадостни и подигравателни мисли се четяха в животинските им очи, От ранни

зори още ловците пуснаха кучетата в рядката ниска кория, която покриваше

върхове и долини докъде ти око види, и гърмяха цял ден. Клявканията на кучетата

не спираха. Пръснати из гората, далече един от друг, като чуваха гърмежите и

тревожния лай на гончетата, всеки мислеше, че днес ще падне богат лов.

Добре, ама ловът е до късмет. А днеска късметът беше лош. Зла среща и туйто!

Никой нищо не удари, а зайци из всеки храст изскачаха.

Денят мина, свечеряваше се. Пасмурното есенно небе се избистряше, автомобилът

ги чакаше пред ханчето да тръгват и те се събраха невесели и недоволни.

Насядали около масата под салкъма пред вратата на ханчето, те водеха откъслечен

разговор, без всяко оживление:

- Днес не вървеше... Изгърмях си патроните. Раниш го проклетия му заек, повлече

си краката, забута се в храсталака и го няма никакъв. Наоколо само кръв, а

заекът в земята потънал.

- Ами аз, ами аз! А бе падна насред полянката, като гръмнах, падна и не мръдна.

Отивам да го взема, той - хоп - от ръцете ми избяга. Проклетия! Тая сутрин

викам на жената:

- Не ме изпращай. Като тръгна на лов, не ме изпращай. - А тя мъкна чехлите си

чак до пътната врата.

- Аз пък нали живея към семинарията. Щом излязох на пътя, насреща ми поп.

Конференция ли, какво ли имат. Тая седмица махалата пълна с попове.

- И мене зла среща ме сполетя. Като тръгнах, на един прозорец насреща

най-мьрзеливата комшийка, станала като никога в пет часа, пуха нещо с метлата и

щом ме видя: "На добър час, на добър час!" Умрях от яд. Жена, пък отгоре с

метла в ръка! Идеше ми да вдигна пушката и на място да я оставя.

В това време се зададе Жълтата брада, четвъртият от компанията.