Елин Пелин

Аз, ти, той - След двадесет години

За голямата ловджийска вечеринка, която щеше да стане на 4 декември 1952

година. се правеха усилени приготовления. Тя обещаваше да бъде единствена по

своята особеност. На нея щеше да се разиграва лотария на последните останали

екземпляри от полезния дивеч в отечеството, за избиването на които бяха

поканени всички сдружени ловци.

Мястото на останалите последни живи екземпляри от едрия дивеч - един елен и

един сръндак - се знаеше и избиването им стана лесно. Търсеше се само заек. Но

след три месеца търсене от специална комисия и от всички дружества из царството

най-после последният екземпляр се намери някъде в Родопите.

За желающи ловци да го преследват министерството на железниците отпусна тренове

и безплатен превоз. За съжаление ловците не се отзоваха с голяма готовност.

От шестдесет хиляди членове, които броеше съюзът, взеха участие само двадесет и

пет хиляди души. Значи, по-малко от половината. Тия двадесет и пет хиляди души

се явиха всички с по сто патрона в раницата точно на уречения ден и час. След

тридневно търсене, през което проявиха примерна дисциплина и като изстреляха

двесте и петдесет хиляди патрона, сполучиха да убият последния потомък на

заешката раса у нас.

За всичко това се състави специален протокол, в края на който се изказа

пожелание, щото българското правителство и специално министерството на

народното стопанство да подеме развъждането на полезния дивеч, унищожен от

съзнателните български ловци. Подобна резолюция се взе и в следния ловен

конгрес. Министерството на народното стопанство се вслуша в гласа на хилядната

организация и назначи десеточленен комитет от видни представители на ловното

съсловие, деятели, писатели, общественици и въобщественици, който да проучи

условията, местностите и начините, по които може да се осъществи това народно

дело. На тоя комитет се отпуснаха безотчетно десет милиона лева за изучаване,

командировки, заседания, пътни, дневни и прочие.

И животът като че ли се подобри, защото народът почувствува, че пулсът на

родолюбивите сърца в нашата малка, но хубава родина, не е престанал да бие.

И ето че рано през пролетта на 1954 година вестниците съобщиха, че комитетът за