Елин Пелин

Аз, ти, той - Разтегливо понятие

Погребваха Тонков, виден богаташ, голям човек, популярна личност. Столицата е

покрита в траур. Улиците са почернели от некролози, издадени от много културни

дружества, родолюбиви организации, партийни бюра, еснафски и търговски

организации. По тях отдалече се четяха думите "нашия член", "видния гражданин",

"високи добродетели", "честен и уважаван", "творец на материална култура",

"безкористен патриот" и пр., и пр. Въобще всички жални, всички благородни думи

и изрази, които можеха да се кажат за един особено заслужил човек н един

гражданин, надраснал всички, бяха спонтанно изникнали от сърцата на всевъзможни

настоятелства и като поток бяха облели черните некролози и ежедневната преса.

Погребалното шествие вървеше бавно. Най-напред се носеха венците. Много венци.

Цяла върволица хора, бедни, прости, наети или задължени, мъкнеха грамадни те

венци, на които висяха тежки разноцветни ленти с надписи. След тях няколко

файтона със свещеници п владиката. После погребалната кола, отрупана също с

венци, а на нея, в скъп блестящ сандък, пътуваше покойният за вечността. След

колесницата се редеше без крайна върволица от официални лица, от важни и

високопоставени личности, от приятели и почитатели, организации, с облечени в

креп знамена, и много още безименен безличен народ, дошъл да отдаде последна

почит на видния покойник и да го изпрати до вечното му жилище. В шествието един

до друг вървят унили и скучающи тримата приятели: Поров, Зигзагов и Поклоников,

също известни личности, важни лица и висши чиновници по финансовите учреждения.

Вървят и мълчат. Макар че и на тримата им се иска да влязат в разговор, но

някак не върви. Казаха каквото трябваше да се каже по адрес на покойния и

свършиха. Пък времето душно. Прижижа на дъжд. Часът минава дванадесет. И

тримата приятели се чувствуват гладни. Точно по това време те редовно се

събираха в аперитива "Пъдпъдък". Това дълго погребение наруши традицията им и

малко като че ги озлоби към покойния. Зигзагов, тлъст и тежък човек, се умори и

изпоти. Той извади кърпичката си, избриса потта от лицето си и почна да си маха

пред носа за хлад.

- Ужасно, ужасно! Ще се пукне човек от горещина. С какво удоволствие бих изпил

една бира...