Елин Пелин

Аз, ти, той - Приключението на един ангел в село Цепилово

Няма вече мир в село Цепилово, няма спокойствие. От четири махали село, на пет

партии се разцепило. Всяка партия на пет партийки. Всяка партийка по пет

водачи. Настръхнали хората като бодлите на таралеж. Не минава ден без караници,

без побоища. Човек с човек не се среща. Всяка партия кръчма си отвори, да не би

да иде някой в противната. Вземаха си говедар от чуждо село, неутрален човек,

стоката да им пасе. При свой всеки я не праща. В черква никой не стъпя, да се

не срещат противници, защото не могат да се гледат.

Добре, но ето че дойдоха светли празници, Рождество Христово. Мисли попът,

мисли какво да прави. Не му се и пее в празна черкова, пък и хората нечеркувани

ще останат.

Какво направи човекът? Обади по цяло село, че на Коледа пет пъти служба ще

служи, за всяка партия отделно. Нареди часовете и почна да чука камбаната, тоя

час за тия, другия за ония.

Хубави дни, хубава зима. Селото под снега като картинка. Спокойно запушили

комините, вдигат се нависоко бели тънки пушеци, смесват се и не искат да знаят

кой от коя партийна къща излиза.

Видя и господ от небето, че не са добри работите в село Цепилово, па избра едпи

от най-добрите си ангели и му рече:

- Иди, синко, долу в Цепилово. Лесно ще го намериш. Спусни се над България и

дето кацнеш, там е. Иди ги вразуми.

Като чу ангелът камбаните за Рождество, спусна се от небето и право в Цепилово.

То цялото е будно през великата нощ на Рождество. Чист хубав сняг го покрил,

грейнали светлинки по прозорците. Детски гласове на групи, на групи пеят

коледни песни.

- Ах - рече ангелът, - тук всичко на добро е тръгнало, по-добре да се не

бъркам, да не излезе пак някоя кавга.

Възседна ангелът весел камбаната да се полюлее. Люлее се той и гледа - веднаж

черква пусна, пак нова служба захвана, три служби изкара попът.

"Каква ще да е тая работа?" - помисли си ангелът, слезе от камбанарията долу и