Елин Пелин

Аз, ти, той - Отечествен празник

По улицата вървеше моят стар приятел пенсионерът Доверчинов, бързаше унесено и

току махаше с ръка и си говореше нещо сам на себе си. Джобовете му бяха пълни с

вестници.

Ай, бедният Доверчинов, какво ли му се е случило? Такъв добър човек, такъв

чудесен българин, поклонник на нашите писатели, горд, че всички познава. и

щастлив, че има възможност често-често да им изказва искрените си уважения. С

непристорена радост той се покланяше пред всеки талант, четеше непрекъснато

нашата изящна литература, възхищаваше се от всяка талантлива проява и в

разговори цитираше знаменити мисли от наши автори.

Като ме видя, той се сепна, спря се, после бързо бързо се упъти към мене със

свойствената си блага и някак си виновна гримаса на лицето. След като извади

вестниците от джобовете си и като отвори широко ръце, развика се:

- Стой, драги... чакай... чакай и ми помогни да дойда на себе си. Чете ли

днешните вестници? Ето гледай!

Той почна да ги навира пред лицето ми и да вика окаяно и истерично:

- Братя българи, благочестиви християни, заплюй те ме и ме низвергнете от

обществото си, защото аз съм бил най-големият идиот в нашата страна и

безпросветен слепец! Златокрила българска младеж, недостоен съм да се радвам на

успеха ти! Културни, просветни и родолюбиви български организации, счупете

главата ми с дръжките на вашите свещени знамена!

- Какво има бе, бай Доверчинов, какво се вълнуваш, успокой се - прекъснах аз

добрия човечец с цел да го успокоя.

- Аз съм бил най-големият глупец, и невежа, и слепец, и идиот, и окаяник -

продължи със същото вълнение бае Доверчинов. - Знаеш ли какво става утре, знаеш

ли, или и ти като мене си проспал времето си?

- Какво става?

- Отечествен празник има...

- Какво? Освобождението на България? Че коя дата имаме утре?

- Какво ти освобождение на България! По-важно -нейното бъдеще ще се празнува,

нейното възвеличаване... Утре две слънца греят над нашата много страдална