Елин Пелин

Аз, ти, той - Най-честните

Дойде новият кмет в село, посрещнаха го селяните с нови надежди и с радост,

защото селото им става голяма община.

Настана оживление и сладко възбуждение обзе душите. А между двамата кръчмари,

които кръвно се ненавиждаха поради това, че всеки от тях бе водач на едно

крилце от разцепената партия, сега се появи благородно съревнование. Въпросът

беше кой да привлече новия кмет. За целта, тайно един от други, те доставиха по

една бъчва хубаво винце, по една дамаджанка кюстендилска сливовица, почистиха

кръчмите, свалиха от стените партийните календари и почнаха да пущат

привлекателни интриги.

Добре, но новият кмет излезе въздържател. Освен това забрани на въздържателите

в общината да влизат в кръчмите, за да не действуват по тоя начин развращающе

на духовете.

Отчаяни, кръчмарите насипаха вода във виното и всичко тръгна тъй, както си беше

досега.

Кметът обаче не забрави да направи посещение на добрите кръчмари.

Най-напред кметът отиде при бае Иван, който в няколко деня тъй беше се

преобразил, че дори и фирмата на кръчмата беше променил. Звучното име "Света

цепеница" беше заличено и върху него с бяла боя бе написано "Братско съгласие".

- Бае Иване - рече кметът, - дойдох да си поговорим. Ти, каже, толко и толко

години си кръчмар, толко и толко години си кметувал, вярвам, че добре познаваш

хората в село. Посочи ми двама-трима най-честни, най-почтени, които ми са

необходими за съвет и съдействие.

Бае Иван се позамисли:

- Как да ти кажа, господин кмете! Труден въпрос...

- Защо, бе бай Иване?

- А че, защо де...

- Нека си говорим откровено.

- А бе откровено, откровено, ама... Тука у това село всички сме честни. И аз

съм честен, ако е до честност. Само че ме обвиниха като общественик.