Елин Пелин

Аз, ти, той - Кинозвездата от Рапонково

Нямаше живот в селото. Скучно и неинтересно минаваха дните. Залисани в работа,

отрупани в грижи, съсипани от кризата, омърлушени, попарени, селяните на

Ропонково се мяркаха по улиците като сенки. Жените, разскубани, кирливи, боси,

с нечисти крака, се завираха по къщите като кукумявки или ходеха на работа из

полето, без смях, без песни, без мерак. Мръсни деца скитаха по улиците или се

събираха накуп по пепелищата, скучаещи, жалки и мислеха за пакости.

В празничен ден момите и момците се събираха на хора. Нямаха свирец и момите

играеха, като пееха две по две. Песните им бяха тъжни, жалки и глухи.

Слънцето грееше хубаво, полето се зеленееше весело. Реката играеше живо. И

пролет, и есен, и зиме, и лете тя се грижеше всичко да бъде красиво, чудно,

жизнерадостно.

Но в душите владееше скука.

Много години така течеше животът. Вяло, нерадостно, неинтересно.

И отведнаж случи се нещо необикновено.

Бае Ноно Колев, позастарял вдовец, тих, сбутан човечец, който си живееше там на

края сам за себе си, взе, че се ожени повторно.

Доведе си жена някъде отдалеко, от Кюстендилско. Намерил я в София. И каква

жена! Каква жена! Кинозвезда! И името й беше Звезда. Сред тоя потъмнял,

окирлявял свят тя падна като чиста капка роса, засия, засвети. Освети и самия

бае Ноно, даде му сияние. Невзрачен човек дотогава, никому ненужен, загубен

между другите, той отведнаж доби почит. И съседите му взеха да го търсят, кое

за тесла, кое за гвоздей, кое за трион, кое пък само така - за приказки.

А Янко кмета взе, че напълни един бинлик с най-хубаво вино и го прати на бае

Ноно, така, за приятелство и за честито.

Направи си човещината и, разбира се, забрави. Но на другия ден, ето я сама

Звезда дойде в кръчмата му и му благодари с едни думи, каквито той не беше

сънувал:

- Благодаря ти, кмете, от сърце. Такова хубаво вино не съм пила. И Ноно го