Елин Пелин

Аз, ти, той - Иван Селският

Има на света хора, без които колелото на живота не би вървяло правилно. Не е

тук думата за големите хора - за царе, за министри, за началници, за прочие,

без съществуването на които не би имало никакъв предмет по история в училищата

и цветистата ежедневна преса би била нещо непознато.

Тук въпросът не е за предопределените хора, които градят световната история, а

за прости, неизвестни, незаписани никъде имена. Изгубени из човешкия мравуняк,

хорица по земята, на които ние не даваме никакво значение, но без които, все

пак, колелото на живота не би вървяло правилно.

Те не са герои, не са мъченици, нито на идеите, нито на труда, нито на науката.

Те са просто живи роботи, които чакат да натиснеш само копчето - и ето че са

осъществени желани или нежелани събития, които, наредени хронологически, ние

наричаме колелото на живота.

В наше село това колело на живота, въпреки дълбоката кал, в която е затънало

открай време, върви съвсем правилно.

Върви съвсем правилно, повтарям, защото си имаме необходимия човек, който

справедливо е наречен Иван Селският. Иван Селският не работи, не оре, не жъне,

не копае и пак щастливо си живее нахранен, напоен. Работят, орат, жънат и

копаят жената и децата му, а той по цял ден мъкне високата си суха фигура от

кръчма на кръчма, стои на припек в общината и се мярка някъде, гдето съвсем не

му е мястото.

Често ще го видите да гони децата около селската чешма, да влиза в някои двор,

да дразни кучетата, или в някоя къща, за да си запали цигарата.

Понякога, когато съвсем не знае какво да прави, той се отбива в училището, да

поговори с учителите, да погледа картата, да повърти глобуса и да раздрънка

скелета, доставен за научна цел.

Този скелет се вижда много смешен на Иван Селският и той винаги го гледа с

философически размишления.

- Дали е на богат, или на сиромах? - пита той учителите и сам си отговаря: