Елин Пелин

Аз, ти, той - Грешка

Госпожа Дена заедно с приятелката си госпожа Савка бяха дошли да направят някоя

и друга баня на тия прочути лековити извори. Сами мъжете им ги доведоха и

настаниха в най-хубавия хотел, оставиха ги и отидоха в града да си гледат

работата.

Двете добри и верни приятелки живееха неразделно. Стаите в хотела бяха една до

друга, а и болките, които церяха, бяха едни и същи: малко киселини в стомаха и

малко ревматизъм в краката.

И двете бяха по на тридесет и пет години, запазени, охранени, каквито са всички

жени на богати хора, които живеят охолно в провинцията, без грижи и без нерви.

Само че госпожа Дена беше малко нещо ревнива. Тя подозираше мъжа си, следеше го

и от това често произлизаха необходимите домашни скандали, които свършваха

примирително и без всякакви сериозни последствия.

На баните, далече от него, червеят на ревнивостта я пак заяде и въображението й

почна да работи. Към края на седмицата тя вече сериозно се замъчи, не можа да

се стърпи, ами телеграфира на мъжа си да дойде, като му определи днешния ден.

Сигурна, че той ще пристигне, тя отиде привечер на гарата, която беше два

километра далече от баните, да го чака.

Мъжът й обаче не пристигна и тя се върна разстроена и вечеря без апетит. Прибра

се рано в стаята си, разсъблече се бързо и си легна.

Все пак тя не изгуби надежда.

- Навярно той ще дойде с нощния влак.

Навън заваля дъжд, засвятка се, загърмя и едри капки почнаха да шибат през

отворения прозорец.

Госпожа Дена стана, притвори прозореца, закачи на него дебелото одеяло, което

употребяваше за завеса, напипа кревата в тъмното и пак легна. Дъждът навън се

укроти и започна тихо и монотонно да шуми, водната тръба затананика, пригласи й

и тенекиената настилка на балкончето. Госпожа Дена се унесе, обърна се един-два

пъти, чистата й душа се успокои и тя заспа.