Елин Пелин

Аз, ти, той - Гениалното куче

Като си помисля, плаче ми се, господа. Удивително куче беше моя Мечо. Бог да го

прости. Такива кучета рядко се раждат. Особено в днешните времена. Макар и

човечеството да се е издигало в техническо отношение, все пак днешният век може

да се класира като век на посредствеността. Да вземем нашия обществен и

политически живот, да речем... А преди години не беше така. И хората, и

животните стояха на една недостигаема висота. Интелигентен - интелигентен.

Прост - прост, и туй то. Сега всичко се обърка и не можеш да различиш кой какъв

е. Всеки говори, всеки разсъждава, всеки ум дава, а никакъв полезен резултат

няма. Едно време и хора имаше, н кучета имаше, сега тълпа, народ, демокрация,

маса, колективитет. А где е човекът? Скрита картина, намери го. ако можеш! За

младежта и да не говорим - филмова интелигенция. Извинявайте, че се увлякох,

господа, аслъ ние ловците сме увлекателни натури. Без тая наличност в характера

нашият благороден спорт не би съществувал и количеството ни не би се

увеличавало така баснословно. както е днес. Жалко само, че това става в ущърб

на нашата флора и фауна, която, може да се каже, поголовно унищожихме.

Та за моето покойно куче Мечо ми беше думата. Гениално животно. Феномен. Ако не

бяха го отровили безразборно градските агенти, аз ви казвам, че то ще-ще да

изиграе своята историческа роля... Или някое изобретение щеше да направи, или

щеше да организира в съюз всички ловни кучета. Дисциплина, ум, съобразителност,

нюх, страст това бяха негови неотделими качества. Веднъж, господа, ми се случи

следующето. Една сутрин, още лежа на кревата си, чувам моя Мечо скимти н драще

на вратата. Понеже му знаех добре характера, ставам бързо, отварям и питам: -

Какво, Мечо, какво има? Той завъртя опашка, залая, заскимтя и пред мен, пред -

мен - право в кухнята, вдигна предните си крака въз стената и залая срещу

календара. Поглеждам - 1-и август (по онова време на тая дата се откриваше

лова). Аз, залисан нещо в работа, бях съвсем изумил. А то, животното, видяло

календаря и рекло да ме подсети. Макар че нямах разположение да ходя тоя ден на

лов, рекох да направя удоволствие на моя Мечо, облякох се набърже, взех чифтето

и хайде на гарата, Мечо тържествува. Взимам аз първия трен за Сливница (там