Елин Пелин

Аз, ти, той - Две мнения по въпроса

Шуми Искъра буен и мътен, пенят се водите му по камъните, бият се в скалите,

спокойно утихват под пясъците и пак се спущат по бързеите из кривия живописен

пролом. Майското слънце свети празнично на чистото лазурно небе и към него се

повдигат ту свежи и зелени, ту голи и скалисти разхвърлените върхове на Стара

планина.

Сред тая поезия, до брега на реката, в едно хубаво кътче под китна горичка,

пълна със славеи, гургулици и кукувици, бае Ради и Трендафилчо Жълтия, дошли от

София с увеселителния влак, седят с въдици в ръце и ловят риба. Пред тях

насреща на една издигната равнина, затулена от гористи баири, е държавата на

нане Пасун - къщата му, ннвите му, ливадите му, кошарата му, жена му и децата

му. Белее му се къщичката на слънцето, люлеят се нивите, цъфтят ливадите, но

никаква душа сега се не мярка там.

Бай Ради и Трендафилчо хвърлят въдиците мълчаливи, съсредоточени в тапите,

гледат насреща усамотеното царство на Пасуна, потънало в тишина, и повеждат

разговор.

- Няма го днеска Пасун - казва някак загрижено бае Ради и сваля каскета от

побелялата си глава, за да изтрие потта си. Трендафилчо Жълтия обръща към него

младото си пълно загоряло лице и малките му сиви очички лукаво светват.

- Какво се хилиш? - казва бае Ради и изважда въдицата, за да промени червея.

- Нищо - отговаря бързо Трендафил и дърпа бързо въдицата.

- Какво? - повдига се бае Ради с любопитство.

- Нищо, изяде ми червея. И днес ще се върнем без риба...

- Ех - въздиша бае Ради, - обезриби се реката... Какво беше едно време -

пръчката ще ти изядат, като я хвърлиш, а сега...

- Сега си купуваме от бае Пасун, но днес няма да ни огрее.

- Ех, де го Пасун! На събор е отишъл. Днес има събор, не знам на кой си

манастир. Виж, жива душа не шава из държавата му.

- Спи по сенките... Пийнал е, па си е полегнал...

- И серкмето му не виждам. Кога е тук, серкмето му съхне, там е... пред