АЗ СЪМ ПОТОМЪК НА БОТЕВ

есе

Ботев, името на българската свобода. Ние нямаме по- величествен, по- разтърсващ пример за гражданска саможертва. Живял по време на робството. Мечтал за свобода, равенство и братство. Дал е живота си за тази кауза. Неговата земя е била арена на ожесточени битки между тираните и народа. И въпреки всичко е била едно райско кътче красива, величествена, вдъхновяваща. Да, малко са хората, с които можем да се гордеем, а с много живеем. Затова нека да почитаме безсмъртните, незабравимите български юнаци и лъвове, заслужаващи уважение като Ботев и Левски. Пламенният поет-революционер е достоен за нещо много по-голямо, по-значимо, по-важно- преклонението на нас потомците, пред великите му дела.

Всеки, родил се в България, носи дълбоко в душата си не само любовта към родината и близките си, но и признателността към героично минало на изстрадалата си родина. Чуем ли името Ботев, нещо трепва в сърцата ни. Както много велики българи, той не се е борил за слава, чест и пари, а за свободата и благоденствието на своя народ. И не напразно е казал "Вярвам в единната обща сила на человеческий род на земното кълбо, за да твори добро. Но след подвига идва възхвалата: "Но стига ми тая награда да каже нявга народът умря сиромаха за правда, за правда и за свобода...".

Благодарение на силата и смелостта на българския народ, ние растем и живеем спокойно без бунтове, без войни. Земята на Ботев е райска градина, покрита с безброй храмове, църкви, музеи, песни, стихотворения и приказки, съхранили героичното минало на страната ни. А може би светът ще ни запомни именно с това трудолюбие, гостоприемство, богата национална култура, велика саможертва за избавление от робството.

Биляна Василева