Аз оставам тук!

Мила Родино,

ти си земен рай,

твойта хубост, твойта прелест,

ах, те нямат край.

Българската граница. Пълен автобус. Нервни хора, потропващи с крак, разлистващи нервно паспорта. Не, това не са група туристи, заминашащи на прекрасна почивка. Това са поредната партида българи, решени да търсят щастието зад граница. И щастието май не е точната дума... изцелението. Какво ли им минава през главата на тези хора? Как се чувстват, напускайки родна България? Няма да бързам да ги нарека предатели, но със сигурност мога да ги нарека безволеви хора.

Да, това може би е най-големият проблем на нашата страна от години насам. Хилядите млади хора заминали зад граница, търсейки по-добрия живот, отчаяни от собствената си държава. Кой е виновен? Хората, желаещи да имат нормален живот или държавата?

Много млади днес са на принципа Обичам родината, мразя държавата и донякъде са прави.

На всички ни е писналио да гледаме как поредните психопати стават управляващи и започват умно да кършат пръсти какъв нов глупав закон да измислят и коя такса да вдигнат. Положението е трагично!

Въпросът е кое надделява... омразата към държавата или обичта към родината?

Всичко започва там някъде из доброжанските полета, където Аспарух е забил своя меч и е поставил началото на вековната история. И наш дълг, като български националисти, е да я пазим и предаваме на поколенията, докато ни има и докато в земята ни звучи българска реч. Трудно или не, нашата задача е да обичаме тази земя, да бъдем патриоти. Не одобрявам хората, които бягат далече, търсейки по-добрия живот. Тези хора всъщност бягат от проблемите на страната. Вместо да се опитат да помогнат всичко тук да се оправи, те забравят от къде за произлезли, забравят езика и културата си. Днес да бъдеш патриот