Аз изграждам Европа

Въведение - какво е Европа

Разбира се, най обикновения отговор на поставения в заглавието въпрос е в географски смисъл. Ако следва да се задълбочи понятието, то Европа трябва да се разглежда от позициите та задълбочени изследователски проекти. Много съвременни изследователи на Европа я определят като политическа система, а някои от първите изследователи на Европейската общност (ЕО) твърдят, че е европейската интеграция създава ново .държавно управление.

Обаче не са много онези съвременни теоретици, които се опитват да изработят систематична концептуална рамка, с която да свържат изучаването на политическата система на ЕС с изучаването на управлението, политиката и формирането на политиката във всички политически системи. От друга страна, за да се покаже как може да се изгради Европа следва да се анализира какво представлява или какво се влага в това понятие.

Ето защо, всеки анализ, свързан с бъдещето на Европа трябва да започне с изследване на теориите за европейската интеграция, да се премине през аналитичен поглед на структурата на Европа и да се даде насоки за нейното бъдеще.

1. Основни теории за Европа и интеграциите на страните в нея

Първата и най-жизнеспособна бележита теория за европейската интеграция е неофункционализмът. Развита за пръв път от Ернст Хас, основната теза на неофункционализма е. че европейската интеграция е детерминистичен процес, при който дадено действие, свързано със специфична цел създава такава ситуация, при която първоначалната цел може да се постигне само ако се предприемат допълнителни действия, което на свой ред създава допълнителни условия за и нужда от още такива, и т.н. Като част от по-широката ..либерална школа" за международните отношения (МО), неофункционалистите вярват, че движещите сили зад този преливащ" процес са по-скоро недържавните актьори, а не суверенните национални държави.

Националните социални заинтересовани групи (като бизнес асоциации, профсъюзи и политически партии) упражняват натиск за политика на по-нататъшна интеграция, за да осъществяват политическите си или идеологически интереси, докато европейските институции (особено ЕК), настояват за делегирането на повече пълномощия на наднационалните институции, за да се засили влиянието им върху резултатите от политиката.

Неспособността на неофункционалистите да обяснят забавянето на европейската интеграция през 60-те години и последвалото засилване на междуправителствените елементи в ЕС доведоха до появата на силно опозиционна теория за европейската интеграция, известна като междуправителственост.

В синхрон с реалистичната школа" на международните отношения междуправителствениците твърдят, че европейската интеграция се движи от интересите и действията на европейските национални държави. При това тълкуване основната цел на правителствата е да защитават своите геополитически интереси като национална сигурност и суверенитет. Освен това вземането на решения на европейско равнище е игра с нулева рекапитулация, при която загубите не се компенсират от печалбите по други проблеми и никой не иска за бъде измамен"