Аз и мотивите в моя живот

(есе)

Кой съм аз? Случвало ли ви се е да си зададете този въпрос? На практика още с раждането си всеки получава привилегията да притежава свой собствен живот.Първите ни глътки въздух,първите ни стъпки,първите ни думи,с всяко едно от тези и много други ние все повече се отделяме като независими личности,със свой собствени виждания,ценности и морал.Но също така,колкото по-самостоятелни ставаме толкова по-голяма става и отговорността,която носим, стават повече и проблемите с които трябва да се научим да се справяме сами,без чужда помощ. Понякога цялата тази промяна става твърде бързо и не ни се дава възможност,да се адаптираме към нея.Живота започва да ни притиска все повече и повече и изведнъж вече не сме онези безгрижни деца.Амбициите ни се променят,както се променя и виждането ни за света.Започваме да си поставяме цели,които са важни за целия ни бъдещ живот или поне на нас така ни се струва.Приоритетите ни са свързани с бъдещето ни реализиране, в света на възрастните.Цял живот преследваме цели,но понякога когато ги постигнем вместо желаното чувство на облекчение ние откриваме горчивата истина,а именно,че преследвайки големите непокорими върхове сме пропуснали невероятни възможности.Както е казал Уилиям Джеиймс Трагедията на живота не е ,че свършва толкова скоро,а че чакаме толкова много,за да го започнем.Например мотивът ни да учим е,че след това ще можем да си намерим доходна и хубава работа,каквато желаем,но прекарвайки хиляди часове над книгите един ден се събуждаме с мечтаната работа и откриваме,че тя всъщност не е точно това,към което сме се стремили и тогава осъзнаваме,че сме загубили едни от най-хубавите си години,които не сме запомнили с нищо,от които дори наизустените до болка формули,които отдавна са ни излезли от употреба,са вече заличени и за записани в графата безполезно.След като мъчните ученически години минават,идва работата,мотивът ни да работим и да пестим,е да се устроим материално,за да можем да извоюваме нашата независимост и да намерим мястото си в социалната стълбица,за предпочитане някъде по по-високите й етажи.Пестим,лишаваме се от редица неща и най-накрая,когато сме събрали достатъчно,за да живее охолно до края на дните си,откриваме,че вече сме твърде стари,обръщайки се назад,виждаме само една непрекъсната борба с проблеми,които ние сами сме си създали.Всъщност живота не е сложен,хората го правят такъв,Елбърт Хъбърд е казал Не вземай живота твърде несериозно.Никой не се е измъкнал жив от него.Но не бива да се навлиза от една крайност в друга,а именно твърде безсмисленото,безцелно съществуване,в което просто се отпускаш на течението,защото не е сигурно,че то не те води към някоя пропаст.Просто човек понякога трябва да не се замисля твърде много за бъдещето и да не го планира,защото на практика