Петя Дубарова

Аз и морето - Сливане

Нощта дойде и корабите-замъци

целунаха със светлини морето.

Запалиха го жълтите им пламъци

и стана то като от огън взето.

Те пясъците бели зацелуваха

и топло електричество им вляха.

До будното пристанище доплуваха

и в неговото светло се преляха.

То стана като мида-черноморница,

на бисери стотици светлината

затворила в плътта си животворница,

на звуци и на светлини богата.

И чувствам - на пристанището блясъка

превръща ме във водорасло нежно,

посажда ме завинаги във пясъка

с очи, с ръце към морската небрежност.