Петя Дубарова

Аз и морето - След сянката

Във сините вълшебства на града

потапям се, замислена и няма,

причаква ме зад ъгъла дъжда

и близва ме дъхът му като пламък.

И сякаш парят капките безброй,

и сякаш са със лято напоени,

шумят като възторжен пчелен рой

и гонят се като листа над мене.

Най-синьото вълшебство на Бургас

са сенките, прогонили съня си.

Сред тях намирам своята и аз

и гоня я, тъй както радостта си.