Петя Дубарова

Аз и морето - Отиде си лунапарка

Аз се мъча да открия в лунапарка

моя миналогодишен малък светъл лунапарк,

като морска златна мида: бляскав, пищен, вечно буден,

спрял внезапно и щастливо пред гърба на плажа стар.

Но защо чуждеят тези тъй добри автомобили

и не спират върху мене топли лампени очи?

Като тъмна пеперуда, в миг останала без сили,

аз попадам в топла мрежа от неонови лъчи.

А отвсякъде ме гледат дръзки хубави момчета

и в очите им безбройни обещания горят.

Те, откраднали от синьото на хиляди морета,

бързат синия си нежен поглед да ми подарят.

Но предишната ми радост - светла, детска, топла, боса,

в мен умира като морски уморен среднощен фар.

Аз си тръгвам обедняла и изгарям от въпроса:

кой открадна моя малък, моя чудесен лунапарк.