Петя Дубарова

Аз и морето - Изгонени от час

Изгониха ни - бяхме невъзможни.

Смехът ни бе решил да ни е враг -

избухна между тестовте сложни,

разрошен и подкупващ. Даже как

завързваше добрите химикалки

с невидими конци, вълнуващ, син

и смеехме се просто неразбрали,

че не е лодка синият ни чин,

че и часовникът не е палячо

със смешен нос - голямата стрелка.

И чакахме звънеца ни - тръбача

(сами си го неракохме така).

Но строгият учител не усети

красивото на пъстрия ни смях,

приел ни в свойта алена планета,

далеч от всякаква тъга и страх.

Изгони ни - ний бяхме невъзможни.

Но в дните, в тебеширен прах,

в контролните, объркани и сложни,

аз пазя спомена за този смях!