Петя Дубарова

Аз и морето - Една солена дупка..

Една солена дупка като кратер

погълва много блясък на звезди.

И вятърни истории моят вятър

остави и и луд като преди,

към моя дом подгонва нещо свое,

препъва се във пейките безброй

и скрива се от зениците мои.

Дали когато тръгна си оттука,

ще дойде чужди вятър да пирува -

да пие блясък, жаден като щука,

край дупката солена да лудува,

когато до прашинка я ограби,

във пясъка солен да я удави,

да литне и на чист да се преструва!

А може би морето ще я пази,

не ще заспи, за да я пази...