Петя Дубарова

Аз и морето - Брезите

Брезите се отърсват пак

от синьото мълчание

на своите листа

и тъмни като сенките

във листени обятия

попиват вечерта.

Разрошени от щастие,

те клони омастилени

разтърсват като в бяг

и дръзки като птиците,

плетат гнезда за вятъра

и есенния мрак.

Че слънцето, надменното,

блестящо като бял живак

по рибешки мълчи

и хората, забързани

не виждат красотата и

добрите им очи.

А вечер те отърсват се

от синьото мълчание

на своите листа

и будни като сенките,

и мойте сини сънища,

се сливат с вечерта.