Аз, България и светът

Есе

Дъщеря на своето време съм и живея с кумирите на младото поколение.Като пред малка икона се прекланям първо пред моето отечество, част от големия свят.

Българияедна сладка и парлива болка ме завладява само при споменаването на твоето имеМоята България, която никога и с нищо не мога да я заменя!Ти направи света ми по-широк, по-дълбок и по-богат.Човек има само една родина, както има само една майка.Ако има втора, не дай Боже, втората ще е мащеха.Не е географското място това, което определя какъв си.Където и да се намираш, би могъл да създадеш един рай около себе си, стига да притежаваш въображението, фантазията, силата, волята и желанието да вършиш добри дела, да удържиш на индивидуализма си.

Винаги ще обичам България.Откъде започва любовта ми към нея?От прелестта на нашата божествена природа, сред която намирам своя вътрешна свобода.Там само аз усещам досега с вечността и всемира.От красивите ни планини, забулени в мъгла и облаци, и легендите за тях, реките сред райските долини, пълни с благодат, безкрайната шир на Златна Добруджа и Тракия!От вековните гори, смълчани с много тайни.Всеки стрък трева, всяко дърво и всеки плод, отгледан с грижи и любов в нашата земя, ми са свидни.Обичам тучните ни ниви, преливащи нейде в хоризонта.Гордея се със старите къщи и сгради, руините от миналото,с всеки манастир история , с всяка църква, с всеки мост.Те са къс от българското, от родното.

За младостта е типична романтиката.На нея й са чужди злобата, завистта и корупцията.Обичам да се любувам на теменужените вечери край Дунава, озарени от последните лъчи на слънцето.Отсреща е румънският бряг, на който други като мене мечтаят за утрешния ден с надеждата той да е по-мъдър, по-добър