АВТОТРОФНИ ОРГАНИЗМИ

Организмите, способни самостоятелно да си изграждат сложни органични вещества от неорганични, т.е. имат самостойно хранене, се наричат автотрофни или автотрофи. Повечето от тях (т.нар. фотоавтотрофни организми) синтезират органични вещества, като използват слънчевата енергия. Това става чрез процеса фотосинтеза.

Фотосинтезиращите (фотоавтотрофните) организми имат специални приспособления, придобити в процеса на еволюцията. Основното приспособление увеличената им повърхност, чрез която се осъществява фотосинтезата е постигнато в природата по различни начини. При много едноклетъчни еукариотни водорасли формата на клетката е силно усложнена. Най-ярък пример са едноклетъчните слято спорови водорасли. В редица случаи, въпреки че формата на клетката не е сложна, повърхността за фотосинтеза е увеличена чрез усложняване на формата на хлоропластите напр. при спиралния жабуняк един или повече лентовидни хлоропласти са завити спирално около стените на цилиндрични клетки. При кормусните растения увеличаването на фотосинтезиращата повърхност се дължи главно на наличието в една клетка на повече от един, но по-дребни хлоропласти (при тези растения по правило хлоропластите са лентовидни). Също така при тях (както и при някои видове водорасли) повърхността за фотосинтеза се увеличава, като тялото се разклонява. Кормусните растения имат специализиран орган за фотосинтеза лист, чиито форма и устройство напълно отговарят на основната му функция. Листът е с плоска петура, която може да бъде повече или по-малко разчленена напр. листата на картофа, домата, орловата папрат. В петурата се намира специална тъкан, в клетките на която се извършва процесът фотосинтеза. (Всяка от тези клетки съдържа голям брой дребни хлоропласти.). Между клетките на някои от тъканите на листа има големи пространства, изпълнени с въздух. Така до клетките, в които се извършва

фотосинтезата, се осигурява достъп на въглероден двуокис един от елементите, които се използват в този процес. Между клетките на покривната тъкан има специални отвори, които в зависимост от външните условия и от състоянието на растението се уголемяват или намаляват до известна степен. Това става чрез специални устични клетки (устица). Така, от една страна, растението регулира транспирацията (отдаването на вода), а от друга притока на въздух, а заедно с него и на въглероден двуокис. Близо до тъканта, свързана с фотосинтезата, достигат крайни разклонения на проводящите снопчета главно онази тяхна част, съставена от дървесинни елементи, по които се пренасят вода и разтворени в нея неорганични соли, всмукани чрез корена. По този начин до фотосинтезиращите клетки достигат достатъчно вода и неорганични соли, също необходими за фотосинтезата.

Растенията, които обитават сухи места, често имат частично или дори изцяло редуцирани листа. Това е приспособление за намаляване загубата на вода, която те трудно си набавят. Къде тогава се извършва фотосинтезата при тях? Тази основна функция се поема от стъблото и разклоненията му. При това някои видове са значително усъвършенствани в тази насока стъблото е плоско или дори с криловидни израстъци (увеличава се фотосинтезиращата повърхност). Във флората на България също се срещат такива видове напр. прищип (из каменисти места и храсталаци). Широко известни са кактусите (Кактусови растения), на които приличат редица видове млечки. При някои видове пеперудоцветни листната петура се превръща отчасти или напълно в мустаче орган за прикрепване към съседни растения. Тогава фотосинтезата се извършва в стъблото (при тревисти видове) и главно в силно разрасналите прилистници (в България напр. при копиевидно секирче).

Някои автотрофни организми са способни да изграждат необходимите им