АВТОРСКИЯТ ГЛАС В ПОД ИГОТО ИЛИ ЗА ПОВЕСТВОВАТЕЛНИТЕ СТРАТЕГИИ НА ВАЗОВ

Милена Цанева

Отдавна вече художественият свят на Под игото" е неотменно врязан в българското национално съзнание не просто като литература, а и като образ на една историческа епоха, като враснала в националната памет митологизирана представа за великото патриотично пиянство на един народ". Вечерята у чорбаджи Маркови е вьплътила носталгичната идея за романтиката на традиционния български дом. Боримечката, нарамил легендарното черешово топче, е станал един от най-популярните символи на героичния патос на Априлското въстание. Романтичното обаяние на всеотдайния рицар на националноосвободителната революция Бойчо Огнянов докосва в ученически години всяко ново поколение български граждани. Пъстрата галерия от пластични, оригинални и живи човешки характери, които при юношеския прочит остават в сянката на героично-приключенската фабула, в своята съвкупност обгръщат социалната панорама на предосвобожденската епоха и разкриват на зрелия читател неоценимо богатство от народопсихологически наблюдения.

Достопочтеният и доблестен, но прекалено трезв родолюбец чорбаджи Марко, лесно възпламеняващият се фанатичен русофил Мичо Бейзадето, несломеният от нещастието си жизнерадостен музикант Колчо Слепецът, дръзко приказливата и преливаща от жизненост кака Гинка сьс своя смирен съпруг Генко Гинкин, общителният и постоянно готов да се съгласи сьс събеседника Хаджи Смион, вездесъщата злобна сплетница Хаджи Ровоама, простодушният поклонник на пиклиндолското вино поп Ставри... - в този всъщност твърде кратък за широкия си епичен замисъл роман могат да се наброят повече от 40 художествено обособени герои. И всички те имат своята по-обстойна или съвсем бегла, но винаги открояваща се характеристика, материализирана" в поведение, жестове, реч.

Един образ само като че ли не се осъзнава обособено в паметта на читателите, въпреки че той е всъщност пред тях през цялото действие на романа.Това е образът на имплицитния" автор на Под игото", чието присъствие се проектира осезаемо на неговите страници - и като пронизало изображението отношение към действията и речта на героите, и като откровено изявен субект на третоличното повествование, прерастващо неведнъж в пряк оценъчен коментар.

Както е известно, Вазов е писател от авторски тип". По правило той не се стреми да се скрие зад изобразителната тъкан, а открито се намесва в повествованието, в ролята на големия свидетел и съдник на епохата", както сполучливо определя смисъла и значението на това откровено авторско присъствие във Вазовите разкази Искра Панова. Тази художествено-комуникативна роля е характерна за цялостното творческо дело на Вазов и произлиза пряко от неговото специфично съзнание на народен поет", от неговата възвишена възрожденска представа за съдбовната ангажираност на писателя с националната съдба. В тази основна роля на упълномощен от