АВТОМАТИЗЪМ НА СЪРЦЕТО

Способността на тъканите или органите да се самовъзбуждат под влияние на дразнения, възникнали в самите тях, се нарича автоматизъм. Типичен пример за такъв автоматизъм е сърцето. Извадено вън от тялото, то продължава да се съкращава, въпреки че връзките му с ц. н. с. са напълно прекъснати.

Обяснението на тази автономност на сърцето беше дадено в началото на настоящото столетие. Установено беше, че освен миокардни и нервноганглийни клетки в сърцето има и особени, атипични мускулни клетки, които по своята хистологична и физиологична характеристика се различават от миокардните клетки. Те имат по-слабо изразена напречна набразденост, повече саркоплазма, по-тънки миофибрили и по-малко съдържание на гликоген, отколкото съкратителните миокардни клетки и в своята съвкупност изграждат т. нар. проводяща тъкан на сърцето. Тази проводяща тъкан е събрана в специални струпвания или възли, разположени главно в три места на сърцето. Първият от тези възли се намира в стената на дясното предсърдие между устията на двете празни вени и се нарича синусен възел или възел на Кис Фляк. Вторият възел се намира в стената на преградата между дясното предсърдие и дясната камера и се нарича атрио-вентрикуларен възел или възел на Ашоф Тавара. От този възел излиза т. нар. снопче на Хис Кент, което, след като премине предсърд-но-камерната граница, върви по преградата между двете камери и се разделя на две крачета едно за лявата и друго за дясната камера. Вървейки по вътрешната повърхност на двете камери, тези крачета се разпадат на множество клончета, които посредством своите крайни разклонения, наречени нишки или влакна на Пуркиние, установяват връзката между снопчето на Хис Кент и типичната съкратителна мускулатура на сърцето (фиг. 234).

Именно в тази система от атипична мускулна тъкан възникват импулсите за съкращенията на сърцето, които след това пак по нея се провеждат до всички негови части. Оттук и името на тъканта зараждаща и провеждаща възбужданията тъкан или накратко проводяща тъкан на сърцето.

Редица наблюдения показват, че импулсите се зараждат най-напред в синусния възел, след което чрез възела на Ашоф Тавара и снопчето на Хис Кент се предават на всички отдели на сърцето и ги привеждат в съкращение. При това поради обстоятелството, че синусният възел се намира в предсърдията, възникналото в него възбуждане се предава най-напред на тях, а след това и на камерите. Оттук и последователността в съкращенията на сърцето, при която най-първо и едновременно се съкращават предсърдията, а след тях, и то пак едновременно камерите.