Глава 1

АВТОМАТИЗАЦИЯ НА ПРОГРАМИРАНЕТО

От замисъла и съставянето на една компютърна програма на произволен програмен език до привеждането й в изпълним вид за конкретен компютър над програмата се извършват редица трансформации. Те имат за цел да променят програмата от първичния език, на който е съставена, до машинен код, подлежащ на зареждане в паметта на компютъра, като запазват нейната функционална идентичност.

В тази глава са разгледани средствата за създаване, структурата и съставът на минимално приложение в MS-DOS и Windows. Обсъждат се възможностите за създаване и ползване на статични и динамични потребителски библиотеки.

Еволюцията на езиците за програмиране (от машинни през асембелерни до езици за програмиране от високо ниво) е установила класическа технология (фиг. 1.1.) за преобразуване на една първична програма, съставена на символен програмен език, в програма на машинен език и нейното следващо изпълнение след зареждане в оперативната памет.

Фиг. 1.1. Класическа технология за преобразуване на първична програма

Програмата се записва на диск посредством обработваща програма - текстов редактор, като текстов файл, съдържащ първичния текст на съответния програмен език (например за езици C/C++ - Proba.c, Proba.cpp; за езика Pascal - Proba.pas; за асемблерен език - Proba.asm). Създаденият текстов файл се подава като входни данни на обработваща програма езиков процесор - компилатор за съответния програмен език. Компилаторът превежда програмата на машинен език в относителни адреси (Proba.obj), като създава обектна програма (object code). Обектният файл се чете от друга обработваща програма - свързващ редактор, който настройва относителните адреси на обектната програма, добавя необходимите модули от системната библиотека, като ги обединява заедно с потребителския код в изпълнима програма (executable code). Програмата се записва на външен носител като изходен (резултатен) изпълним файл (Proba.exe,