Изповедите на Аврелий Августин са не само една от най-значимите му творби, но и едно от най-значимите произведения на църковната литература. Поразява със своята искреност и се откроява с чувството на Богобоязливостта. Има голяма житейска и теологична стойност. Наситена с библейски стихове от Стария и Новия Завет. Едно искрено разкаяние за времето през младостта си, когато се е отдавал на сладострастни похождения и светски забавления. Истински изповеди отправени към Бог и хората.

Говори за живота си като страничен наблюдател. Описва и анализира събитията от гледна точка на времето - след като са се случили, а не по време на тях. Дава ценни сведения за образователната система, за мисленето и нравите на обществото, в което живее. Типичният религиозен патос на църковните отци присъства и при Августин, но за разлика от други произведения преведени на български, Изповеди е "по-четима" за съвременния читател.

В десета книга изказва увереност, че Бог вижда всичко; в сърцето на човека нищо не може да се укрие; целта на неговите изповеди е двупосочна: Искам да постъпя по истината в сърцето си - пред тебе чрез моята изповед, а чрез писмената си пред свидетели мнозина. След следващата прекрасна молитва: Невръстен съм, но вечно жив е Отецът мой и добър е към мен пазителят мой :

понеже един и същ е този, който ме е родил, и този, който ме пази : и ти сам си всички мои блага, ти всемогъщи, който си с мен още преди аз да съм с тебе, изказва увереност, че въпреки човешката ограниченост Бог е познаваем и Августин знае неща за него. Също така той признава, че по същия начин има неща за себе си, които знае и други, които не знае. Вярва в естественото откровение, и че то говори за него, така че хората остават без извинение. Всички божии дела предизвикват дълбоко чувство на любов у него.

Описва петте сетива на човека като средство за възприемане на околната среда; отдава много важно място в този процес на паметта, която съхранява тези впечатления и ги държи на