АВАНТЮРА В СВЕТА НА ЕЛИН ПЕЛИН

Като принцип в подстъпа към творчеството на Елин Пелин би могло да ни послужат думите на Богомил Райнов от есето "Картината пред нас", които Здравко Чолаков (17) цитира, обръщайки внимание на степента на художествената възприемчивост: "Навлизането в света на един автор, дори най-познатия, дори най-признатия, дори най-подробно изследвания, е винаги едно приключение, една лична авантюра с изход, който невсякога може да бъде предвиден. И това е може би една от най-смущаващите, но и най-увлекателните страни на изкуството. Личното преживяване, личната авантюра, личният извод, независимо кой какво е казал преди това."

Личната авантюра в Елин-Пелиновия свят бе не само увлекателна, но доведе и до интересни резултати: оказа се, че в него функционира моделът на Проп за вълшебната приказка; че образът на самодивата от народната митология пренася свои характеристики върху някои героини; че растителният, животинският, предметният свят и числата присъстват в текста със своя символика; че имената имат смислопораждаща функция.

Като начало ще използваме двете книги на Проп като теоретичен материал, върху който ще наслагваме епизоди от разказите. Нашата задача ще бъде да докажем приликата с приказните особености, както и връзката с фолклора изобщо, като посочим конкретните влияния върху Елин-Пелиновия текст. Не трябва да се забравя тезата на Проп (14, с. 130), "че чистотата на строежа на приказките е свойствена сила само на селячеството, малко докосващо се до цивилизацията". Така че Елин Пелин не би могъл да създава чисти приказки. Още повече, че според Проп "трябва да се има предвид, че така, както се асимилират елементи във вътрешността на приказката, се асимилират и кръстосват ЦЕЛИ ЖАНРОВЕ. Така се създават понякога много сложни конгломерати, в които съставните части на нашата схема влизат като епизоди" (14, с. 130). Същото "кръстосване на цели жанрове" се открива и в Елин-Пелиновите разкази. Да си припомним влиянието на битовата приказка и анекдота (вж. 19). Това, както и влиянието на вълшебната приказка (според смисъла, който Проп влага в това определение) ще се опитаме да открием, анализираме и докажем в разказите на Елин Пелин.

"Ветрената мелница" почти винаги намира място в критическите оценки на Елин-Пелиновото творчество. Споменават се основните проблеми и идеи, проследяват се особената композиция и функцията на детайлите (7). Най-често се говори за оптимизма, жизнелюбието, мечтателността, за съпричастност в изживяването, за пределна яснота и прозрачност на съдържанието. (Поради това и този разказ остава извън обсега на нетрадиционните анализи.) Говори се и за това, че "Ветрената мелница" поставя началата на новия етап в развитието на автора. (Макар и публикуван след "Напаст божия", "Ветрената мелница" е написан преди това.)

В беседата си "Как пиша" от 03. 05. 1949 г. (4) Елин Пелин казва, че героят дядо Корчан е трябвало "да направи вятърна мелница на едно място по нашите места, гдето вятърна мелница само в приказките се срещаше". Не трябва да забравяме, че Елин Пелин пише приказки за деца. Този факт доказва две неща. Първо, че авторът се е запознал с определен брой приказки. Второ, че работата с тях е довела до трайни отпечатъци в неговото отношение към създаването на определен вид текст. Племенникът на Елин Пелин д-р Иван Велков разказва, че "като праобраз на Лазар Дъбака от разказа е послужил бащата на писателя" (4, т. 1, с. 315), който също "някога си беше построил ветрена мелница, която отпосле наричаха "паметник на сушата" (пак там). В бележките към разказа се споменава още, че "пейзажът и обстановката в разказа представляват точно описание на родното село на писателя - Байлово". Тези факти говорят за автобиографизъм, от една страна, и за паралел с вълшебната приказка, от друга.