Атическата трагедия

I. Празникът в епохите на архаиката и класиката

Старогръцката култура е разглеждана и дефинирана от различни гледни точки :

= култура на храма ( многото храмови постройки )

= агонална култура ( много състезания )

= култура на празника

В ранната гръцка култура се наблюдава ясен ритъм между делника и празника.

Времето на делника е профанно време.

Времето на празника сакрално.

Празникът е система култови действия ( ритуали, състезания спортни и театрални, угощения, процеси ), които структурират сакрално времепространство, общуват с отвъдния свят и неговите сили и така общуват и със самите себе си повтарят архетипа.

При първичната фолклорна култура празникът е абсолютен контекст, носител на смисъл, с устните текстове са несамостоятелни и се нуждаят от контекста на конкретното празнично общуване.

При вторичната фолклорна култура устните текстове се откъсват от контекста на празника и придобиват САМОСТОЯТЕЛНОСТ ( защото са получили известна цялост и вътрешна осмисленост ) от ФОЛКЛОР стават ЛИТЕРАТУРА. За тази цел те имат нужда от контекстова среда, която да подпомага разбирането му. Посредник между устните текстове и действителността стават ЛИТЕРАТУРНИТЕ ЖАНРОВЕ заместителите на празника в условията на вторична фолклорна култура. ( Набори от правила за строене на художествен текст и същевременно модели за свят и действителност. )

Ранната гръцка култура е система от разнообразни празници.

1. Немистериални, пазещи обществената структура ( ПАНАТЕНЕИТЕ в Атина )

2. Мистериални, несъобразени с реалните общности вероятно имат не елински произход ( мистериите в Самотрчки и Елевзин ) старата неомитна култура на Балканите.

В основата на този вид празници стои комплекс от ритуали за осигуряване на плодородието или за възрастова инициация. Те имат за предмет не общността, а отделния човек.

Мистериалният празник създава йерархия от непосветени, по малко и повече посветени. Тук има кръг от трайни и свети разкази, които се представят на тази основа се развива елинския театър.