АТАНАС ДАЛЧЕВ ВЕЧЕР

Отразяващо особеното световиждане на поета, постоянните му лайтмотиви и идеи, присьщите му организиращи принципи, то участва в изграждането на единния и цялостен контекст на Далчевата лирика. Две основни начала съставляват същността на Далчевия художествен свят и определят неговня драматичен характер съзнанието за човешката самотност, за ограничеността на човешките възможности във времето и в пространството и страстният порив по сливане с другите, по естествената пълнота и непосредствената радост от битието.

Стихотворението "Вечер" (1930) е представително в този смисъл, че съвместява двете същностни начала в Далчевата лирика. И подобно на всеки текст в нея то се отличава с многопластова семантика и целенасочено структурно изграждане.

Първият стих внася темата за самотата. Лайтмотивна за поезията на Далчев, тя намира всеки пьт оригинално художествено въплъщение. В случая състоянието на самотност се изразява чрез пространствената неиодвижност вьпреки иривидното движение:

"Аз бродя сам из улицата. Бавно

зад покривите като тях червена

догаря нейде вечерта на запад.

Всяка дума в този текст носи семантиката на затвореност и изолираност. Тъй като не се извършва движение, улицата не се реализира като път, а като място, където остро се изпитва чувството на отчужденост, липсата на отзивчивост и съпричастност. Тази вечер е не просто конкретно явление и изображение, а и съкровено преживяване на субекта, се вижда както от прилагателното "червена", въведено като сравнение, подчертаващо личния зрителен план, така и от меланхолната тоналност, с която се говори за догарящата вечер. В израза: "Бавно. догаря вечерта на запад ударените гласни симетрично се разполагат, създавайки и на фонетично рав-нище усещането за времево-пространствена протяжност, за бав-но чезнене и умиране. Поел тъгата на догарящата вечер, човекът изпитва носталгичен копнеж по друг облик на битието, по други изживявания, раз-рушаващи сегашната статика. Динамичният преход в друго време и пространство се извършва чрез спомена. Споменът предполага минало свършено действие, но душата вижда миналата действителност като на екран.

Освен опозицията сега / преди картините на спомена формират и опозицията неподвижност / движение. Вечерта там е процес, съществува във времето със своите белези, исе фиксира с отделни моменти-явления.

Като трева, полюшната от вятьр,

зелените вълни се носят кротко

и в шумното задимено пристанище,

тъй както стадо привечер, мучат

и се заврьщат параходи.

Динамичното начало обхваща всичко и всичко определя и ритъма, и думите, и смисъла. Вятърът, вълните, параходите това са образи, символизиращи движение.

В стихотворението "Вечер" светът също е видян, усетен, запомнен с интимно непосредствено чувство за поезията на частното,