Забравена парола?
Начало на реферати

Атанас Далчев - Книгите


Атанас Далчев Книгите

Поезията на Далчев е поезия на философски размисъл, на вгълбеното наблюдение и самонаблюдение. Един от основните проблеми в художествения му свят е проблемът за познанието, за книгите и за интелектуалният опит. Книгата е ключов образ в поезията му и стихотворението разкрива драмата на интелектуалеца.

Още чрез заглавието стихотворението насочва към основната си тема. То поражда у читателя една предварителна нагласа свързана с представата за духовните измерения на човешкия живот. Посвещението задълбочава представата за света на познанието и щрихира един мълчалив диалог с приятеля еродид. Лирическият АЗ още в началото разкрива своята тотална самотност с трагическото осъзнаване на своята липса на познание за обикновения живот. Книгата е един от пътищата да опознаеш света и хората, но интелектуалецът си задава въпроса дали книжното познание е истинският път към щастието и истината за смисъла на нашето съществуване. Лирическият герой е четящият човек осъществяващ себе си чрез книгите и драматично осъзнаващ отчуждението си от хората и живота. В този смисъл можем да определим жанра на поетичният текст като елегична изповед, равносметка на едно изтляло сред книгите съществуване. В драматичното напрежение между образа на разтворената книга и непостигнатото познание за хората и света съществуването на Аза е осмислено в плана на трагична ирония. Лирическият герой е престанал да бъде творческа личност. Любопитството към съдбата на живия човек е заменено от монотонното прелистване на страници те са едни и същи и не са предпоставка за развитие. Признал, че не познава хората героят е носител на ограниченото ненужно знание:

Все сам, аз не познавам хората...

Повторението на епитета чуждия, чужд подчертава отчуждението. Въведен е мотивът за умората на книжния човек от безсмисленото и безсъбитийно съществуване. Преходът от АЗ към ТИ в лирическият изказ поражда една подкупваща диалогичност и копнеж по близост с други живи същества, а не само с прочетеното за чуждия живот. Съзнанието за излишност и ненужност разкрива самотата и празното съществуване.

Драматизмът на изживяванията се сгъстява чрез представата за времето като безкраен кръговрат от дни и нощи. Той внушава усещането за безизходност и безперспективност. Всичко в текста внушава чувство за умора, изчерпване поради еднообразния ритъм на изгряващите и залязващи дни. Една след друга страниците в живота на самотника се откъсват от неуморния ход на времето. Така се поражда трагичното чувство за неудовлетворението и безвъзвратието на пропуснатото:

...до мене ти не стигна никога...

Истинският живот е подменен с измислен този от книгите. В страниците почти са изместени дните сравнението внушава, че все пак човешкият живот не е книга, която трябва да бъде прочетена, той трябва да бъде живян. Героят открива, че четящият подменя един свят с друг. Измисленият свят на чуждото слово се оказва непълноценен заместител на истинския. Стиховете носят горчивото самопризнание за онова, което човекът на мисълта и книгите печели, но и губи. В подтекста на изповедта се чете копнежът по простичките

Атанас Далчев - Книгите facebook image
Публикувано от: Параскева Андонова


Време за равносметки 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.