Атанас Далчев

(1904 1978г.)

1. Биография:

Атанас Далчев е роден на 12 Юни 1904г. в Солун. Учи в българското училище в Цариград, а след Балканската война цялото семейство се завръща в София и Далчев завършва Първа мъжка гимназия. Записва се в Софийския университет и през 1927г. завършва философия. Веднага заминава за Италия и учи в Рим история на изкуството. През 1929г. се завръща в България и работи като учител по литература и училищен инспектор. Посещава на два пъти Франция веднъж в Париж, където няколко месеца слуша лекции в Сорбоната и втори път в Тулуза, където специализира за учител по френски език. До 1944г. работи като учител и преводач. След 09 септември е освободен от всички длъжности и издържа осем членното си семейство с преводи.

През 1927г. Атанас Далчев получава Хердерова награда, която се дава за най добър поет или преводач от славянска страна. Умира в София през 1978г. от инфаркт.

Творческият път на Далчев започва като символист със сборника Мост 1923г. Бързо преодолява естетиката на символизма и я отрича. През 1926г. заедно със Светослав Минков, Чавдар Мутафов и Асен Златаров създават литературния кръг Стрелец и издават едноименно списание. Идеята им е да модернизират българската литература, като запазят специфичния национален дух.

Творчеството на Далчев включва около 70 стихотворения, събрани в стихосбирките: Прозорец 1926г., Стихотворения 1928г., Париж 1930г., Ангелът на Шартър 1943г. През 1965г. излиза последната стихосбирка на Далчев Стихотворения.

2. Поезия:

Далчев е едно от най интересните явления в българската поезия на XX век. Най добрите си творби пише през 20^те години. Творчеството му акцентира върху баналното и грозното и създава поезия от света на вещите. Но самите предмети не интересуват Далчев. Зад прозорците, огледалата и часовниците той търси други символи.

Далчев е съзерцателен и мисловен, а поезията му създава един философски модел на света, който е песимистичен заради абсурдността на живота.

Далчев е поет на затворените пространства. Неговият герой е лишен от основните опори на съществуването дома, близките и приятелите. Основната тоналност в стиховете му е минорна, защото целта му е да разкрие разпадащите се връзки между човека и дома, между човека и обществото и между човека и човека. Най често неговите къщи са празни, а вратите и прозорците са затворени, което символизира липсата на комуникация между човека и света.

За разлика от Смирненски, при когото градът е място за социални борби, тук той е място за отчуждение. Налица е криза на обюуването, която е породена от непрекъснатия страх от смъртта. Символ на поезията на Далчев е зазиданият балкон, който носи идеята за безсмислието на живота и е символ на липсата на функционалност.